Имаме ли право да съдим?...



Мисля си напоследък за хорското мнение. Не, не че толкова много ме интересува. Просто ми прави впечатление колко ограничени и тесногръди могат да бъдат някои хора понякога. Не искам да обиждам никого. Всеки човек е различен. Признавам си, и аз самата много пъти, а даже и до ден днешен, се съобразявам с онова нещо: 'какво ще кажат хората'. Сигурно ще ми трябва още доста време, за да се науча напълно да не ми пука и да живея така, както на мене си ми харесва, без да обръщам глава замислена и объркана след всяка казана чужда дума или мнение. Признавам си също, че и аз самата съм се правила на 'компетентна' по отношение на нечий чужд живот и съм отсъждала категорично, без въобще да съм запозната с дълбочината и същността на даден проблем. Без да знам за какво въобще става на въпрос. С течение на времето се уча да не го правя. Просто, защото нямам право. (Не да изразявам мнение, а да соча с пръст и да обвинявам).

Това ме дразни напоследък. Бързата реакция на отсъждане от страна на хора, които се чувстват компетентни да раздават правосъдие и да лепят етикети по чуждите хора и нещастия, по чуждите избори и решения. И в качеството си на какви? Нима всички ние не сме хора, които имат право на грешки и право на избор в своя живот? Право на щастие. И без това всекидневно сме изправени пред различни кръстопътища и в повечето случаи решението по кой път да тръгнем е трудно за нас самите. Достатъчно ни е било напрежението, лутането и колебанието да послушаме ли сърцето си или разума. Нали после ние самите ще живеем с последствията от своите решения, а не някой друг?

И какво се случва след това? Ще дойде някой и ще размаха пръст пред лицето ти колко погрешно си постъпил (и по-лошо ще го направи зад гърба ти) и меко казано ще те упрекне защо си избрал и тръгнал по този път, а не по онзи другия? Ще побърза да те обвини в нещо, без да има и най-малка представа какво ти е отвътре - дълбоко в душата ти, защо е трябвало да сториш това, какво те е подтикнало към това решение. Няма да има ни най-малка представа за живота ти, за душевността ти, за борбата вътре в теб. За сълзите и болката. За радостите и копнежите ти. И въпреки това ще те осъди безпощадно и безмилостно, възползвайки се от моментната ти слабост и трудност в живота ти. Ще те обвини в какво ли не. И аз питам - нима е престъпление, че живееш собствения си живот и преследваш полагащото ти се щастие, мечтаейки и борейки се за за място в този свят? Че имаш стремежи и желания? Че имаш право на свой избор!

Нещо не ми се връзват нещата по този начин. Наскоро едни мои добри приятели прекратиха дългогодишната си връзка и останах силно изумена от начина, по който реагираха хората около тях. Знаейки или незнаейки, познавайки ги или не, веднага компетентните по всички въпроси 'доброжелателни' люде (естествено, веднага се намериха и такива), започнаха да вадят коментари от сорта на той какъв бил и тя каква била, без въобще да са наясно с истинската същност на нещата.

Да, хората не са безгрешни. И аз не съм. И аз съм грешала по отношение на някой човек, в своята преценка за него. Но вече доста се замислям преди да осъдя някого категорично за нещо. Оглеждам се и анализирам всяка една страна на нещата. Или поне се опитвам, доколкото е възможно въобще да влезеш в положението на нечий чужд живот. Все пак всяко нещо, погледнато от различни ъгли, си има и различни лица. Това е, което трябва да знаем преди да дадем оценка за дадена човешка постъпка или житейски избор.

Facebook Comments

6 коментарa :

Маргарита Александрова каза...

Само боговете имат право да съдят,но и те са си го присвоили-никой не им го е дал!А чуждото мнение-дори на пустинен остров да живе,човек пак трябва да се съобразява с нещо и с някого,та дори това да е просто природата...В живота нищо не е черно и бяло...Всичко е много пъстро и това му е най-хубавото-от всеки ъгъл се вижда различно оцветено. Това ни кара да изживяваме различни чуства и да мислим...МИСЪЛ...РАЗУМ...Дано всеки ги притежава и тогава няма да се питаме"Имаме ли право да съдим"

надя каза...

Можем да съдим някого ако ни е засегнал лично. Ако нещо или някой не ни е докоснал, а само е минал покрай нас може да си позволим да го коментираме, но да го съдим ...не.

Анонимен каза...

Дядо ми казваше"Колкото са хората толкова са и истините за виждане на дадена ситуация и постъпка.Преди да съдиш някого опитай се да се поставиш на мястото на другия.Да разбереш."Всеки греши.Хубаво е да се научим да прощаваме и да се опитаме да не съдим.

Хриси каза...

Аз обикновено о[б]съждам отношение [към мен], което по всички правила е неприемливо. Афектът е в пъти по-голям, когато го получиш от човек, за когото не си и помислял, че изобщо е способен на такова.
Не се интересувам от лични подробности от живота на приятели или непознати, поради което минавам за малко "дръпната" или студена. Преди години имах наивността да смятам, че както аз съм в положението на безинтерес, така и хората са спрямо мен. И останах неприятно изненадана да науча, че едва ли не всеки е запознат с житието-битието ми в подробности, поради което се чувства свободен да съди постъпките ми в една или друга ситуация, или изборът ми на решение.
В крайна сметка библейският принцип "Не съди, за да не бъдеш съден" е много полезен. И щеше да бъде в много голяма степен изпълним, ако хората намерят лек за нездравото си любопитство.

Анонимен каза...

Когато съдиш някого Господ дава да изпиташ това,което осъздаш....

Анонимен каза...

Гергана, поздравявам те за идеята да пишеш по тази тема!
Много малко хора въобще се замислят за това имат ли право да съдят. Защото така е по-лесно. По-трудно е да се обърнеш към себе си.
Да, когато ни обземе желание да съдим, е добре да се замислим, да си дадем сметка, че това, което мислим, е само плод на нашата субективна преценка.
Да се опитаме да се поставим на мястото на другия, да не изключваме мисълта, че и на нас може да ни се случи същото, и ние да изпаднем в такава ситуация.

Публикуване на коментар