Ти ме допълваш... ?



Наскоро прочетох на стената във фейсбук една мисъл, че трябва да се наслаждаваме на мъжете, но не и да очакваме да запълват живота ни. От доста отдавна си разсъждавах подобни неща по темата. Когато бях по-малка и малко по-наивна гледах един от любимите си филми с Том Круз – Джери Макгуайър. Тогава силно ми направи впечатление една негова култова за мене реплика, с която героят му се обясняваше в любов: You complete me (което в превод ще рече Ти ме допълваш).

Страшно много ми хареса. И като мисъл, и като съдържание. Усетих и някаква романтика в тези думи, сантименталност дори. Тогава си казах – ето това е смисълът в търсенето на любовта в живота ни. Да намерим човекът, който да ни допълва. Или с други думи, както и по-често се казва – да открием нашата половинка. Тази, която ще ни направи едно цяло и ще запълни липсващото в нас.

Доста време поддържах и си живях именно с тази идея. Е така де, но след доста изчетени неща и малко понатрупан житейски опит и известна доза самоопознаване започнах да придобивам съвсем друго виждане за нещата. Та нима ние самите не сме едно завършено цяло? Не сме ли една изградена индивидуална цялост със собствени възгледи, идеали, несъвършенства, интереси и предпочитания, положителни и отрицателни страни, със своя душевност и мироглед? Не сме ли личности с цялостен характер и завършено Аз? И в такъв случай необходимо ли е да се вкопчваме в така наречената ни половинка и да се оставяме тя да е целия наш свят? Да очакваме тя да ни допълва и доизгражда. И как, като ти самия си абсолютно цялостна личност и имаш уникална душевност, която търси и се нуждае от също толкова завършен и цялостно изграден човек с всичките му странности, красоти и недостатъци дори.

По-добре да намерим сродната си душа, а не своята половинка.Смятам, че можем да живеем и съществуваме като отделни същества, без да очакваме някой друг да запълва живота и душевността ни, без да се вкопчваме в партньора си сякаш той е единственото ни спасение и изгражда целия наш свят. И ето тук вече мога да говоря за това как двама души, две цялости се срещат и образуват още по-върховната и хармонична цялост – любовта. И от там нататък – просто й се отдаваме... изцяло и с все сърце.

Facebook Comments

17 коментарa :

nana каза...

Не е правилно ако е противоположното.

Анонимен каза...

интересно....

Анонимен каза...

е, то пак си е вид допълване...зависи от какъв ъгъл погледнеш на нещата.

Анонимен каза...

Напълно споделям!!! Браво

Анонимен каза...

Още една чудесна статия, благодаря !
На същото мнение съм, Гергана. Няма половинки. Има души, които вибрират на една честота и поради това се разбират "изцяло и от все сърце" !:))
Усмихнат ден !

Анонимен каза...

Съгласна съм ,че всеки от нас е цялостна личност с уникална душевност.Но ,ако бяхме абсолютно завършени,защо търсим сродна душа,с която да споделяме всичко,нали тогава трябва да сме си самодостатъчни.
Защо се стремим да ни харесват,търсим одобрение и оценка.
Ако бяхме завършена човешка същност,защо имаме нужда от друго човешко същество, с което да споделим и което да ни утеши в трудни за нас моменти.
С други думи вярвам,че всеки има същество,което го допълва,с чиято помощ да можеш да постигнеш всичко.

Анонимен каза...

Случвало ли ви се е ,да "разговаряте" с някого,а той да ви гледа с недоумение или отегчение-често нали.
А случвало ли ви се е с половин дума или неизказана мисъл човекът срещу вас да знае какво искате да кажете.
Случвало ли ви се е в един поглед на даден човек да откриеш всички отговори,един поглед да ти е достатъчен ,за да знаеш,че ти можеш да направиш всичко,че където и да отидеш той ще те следва.
Ако ви се е случвало всичко това ,значи сте открили своята половинка,която да ви допълва и без която се чувствате празни.
Ако ли не ,търсете.......

Анонимен каза...

Интересно мнение на последният коментирал....На мен ми се е случвало, невероятно е, но с този човек сме просто най-добри приятели, няма страст по между ни, но можем да говорим цяла нощ и винаги ще има какво да си кажем. Знаем какво ще ни донесе щастие, какво би ни харесало взаимно. Нз според мен нещата са много по-сложни или прекалено прости, за да ги следваме. И всичко е шанс и силна вяра в любовта. Защото, ако сме еднакви, то кое би ни теглило напред, кое би ни мотивирало, коя би била тръпката, ако сме предвиими? А иначе взаимно бихме се обогатили, допълнили.....смятам, че всеки има своята половинка и от него зависи кога ще я срещне и дали ще я познае. Пожелавам го на всеки! :)

Анонимен каза...

Недейте така, защо да няма хора, които да се допълват взаимно? Аз искам да вярвам, че може би има някои, на който да кажа "Ти ме допълваш!".:)

Анонимен каза...

Превежда се " Ти ме завършваш ! " , което както можеш сама да предположиш не е съвсем същото ...

Анонимен каза...

Може пък да има човек, който да ни допълва или завършва, отделен е въпроса дали сме го срещнали... и то наистина, без да се чудим и залъгваме той ли е не е ли...:)

Анонимен каза...

prikazkata na Madlen Algafari si go kazva : 1+1=1

Анонимен каза...

Моята истина е , че се променяме и на различен етап от живота си имаме нужда от различно допълване

Teodora Ivanova каза...

Браво, много точна и вярна посока на мислене:-)
Аз също стигнах до извода, че най-големия проблем при нас, жените е в това, че очакваме някой друг да стане смисъла на живота ни.. /поне с мен беше така/ Което води до загуба на индивидуалността и личността! Мисля, че 1-во трябва да се научим да сме щастливи сами със себе си, за да може да споделим щастието с някой друг...

Dimana каза...

И за мен известно време един човек беше целият свят, защото сама се поставих в това положение. Докато не опря до дилемата "или аз, или той". Чудила съм се дали е възможно сродната ти душа да бъде объркана през определен период от живота си и така да се разминавате?! После реших, че любовта и щастието не би трябвало да болят, и че аз не трябва да подчинявам своето щастие на някой друг. Върнах си хармонията и сега споделям някои аспекти от живота си с мъжа до мен, други са си само за мен, трети са за приятели и така... Никой не може да бъде отговорен за щастието на някой друг, бил той допълващ, сроден или както да го наречем ;)

xabiba каза...

Mного правилно и точно казано , няма такива половинки ! Има спътници в живота ! Някой , който да е редом с тебе , и в хубаво , и в лошо , да споделя дните си с теб ... Това е спътник , другар , ако щеш . Не половинка . Защото , ако търсим постоянно своята половинка , то ... животът ни може да премине усещайки липсата на нещо , което може и да не се появи.Защото е факт , че някои хора не я намират цял живот ... Тогава колко непълноценен би бил животът с идеята за тази липса от нас , тази безценна половинка . Затова съм напълно съгласна - тази половинка ,която нарочваме с това име , всъщност е нашата сродна душа в живота.

Анонимен каза...

Браво, Гергана!
Точно така! Трябва да сме цели, а не половинки!
Как се живее до момента на срещата като "половинка"? Сигурно е ужасно да се чувстваш "половин човек", а? :)
И как ли се чувстваш, след като си бил "цял", а после
"половинката" те напусне? Ставаш пак "половин.."
Абе хора, замислете се! Живейте пълноценно във всеки един момент от живота си! Защото няма да разберете кога е минал покрай вас, а вие сте чакали, чакали.. някой да ви направи щастливи. Търсете човека не без когото не можете да дишате, а с когото да дишате.. Обичайте! Радвайте се! Чувствайте!

Публикуване на коментар