Спомена за теб

Появи се от нищото на празната вечер.
Отвори вратата и влезе.

Дори не изчака да те поканя...
Разби всичко в стаята, размести предметите.
Разхвърля навсякъде.
Всичко обърна.

Не ме попита дали искам това.
А аз нямах сили да се противя.

А после...
Пoсле тъй бързо, както дойде, си отиде.
Хлопна вратата с трясък
и остави бъркотията да напомня за теб...

Оглеждам се в разхвърляната стая,
все още няма кой да подреди.
Спомени витаят в нея - красиви,
с блеснали от щастие очи...