любов от пръв поглед.

това не е началото на стара, нито пък нова любовна история. а историята на едно взето решение. докато си повтарях като химпнотизирана : довери се, довери се, че всичко се нарежда са'мо, че нещата сами идват при теб. потърсих из памета си примери от миналото, които да придадат малко стойност на думите, в които се опитвах да повярвам. както се случва, понякога. примерите са пред теб. а ти ги търсиш надалеко.

месеци наред обикалях от трап на трап, от скица на скица, и от офис на агенция в офис на друга агенция. търсих новият си дом. не бях особено уверена, че е време за това. имах други планове за себе си. например, да замина надалеч. но имаше я и другата страна на монетата. едни пари, които чакаха да бъдат вложени в нещо, в противен случай щяха да загубят стойността си.

и така, вече се бях отчаяла. не го мислех. очевадно не се получаваше. нищо не ми харесваше. всичко, което ми показваха, изискваше толкоз много промени, че поне малко да заприлича на моята идея за дом.

беше един ден в началото на лятото. телефонът ми звънна. ставаше дума за някаква обява. била в друг район, не в този, който търся. но звучала интересно. защо не съм отишла да я видя? казах вяло: добре. обадих се, насрочих оглед за другия ден и за мен темата беше приключена. още не бях преброила до 3. и получих наобратно обаждане от агента. каза, че всъщност ако искам може още сега да видя къщата. нямах спешна работа. облякох нещо и тръгнах. беше наблизо. на улица, която знаех. но дори не подозирах, че там има нещо интересно. сградата изглеждаше симпатична. вървях по стълбите след агента, разменяйки думи на любезност. толкоз пъти бях правила точно това, че какво му беше различното на този път. вратата се отвори пред мен. влязох. направих две крачки. още две. и вече знаех. това беше новият ми дом. нямаше го обичайното желание да променя. да реорганизирам. гледах и лекинко не вярвах, че ми се случва. бе любов от пръв поглед.

и това разбира се не е краят. последваха дни, седмици, месеци, на тичане от една в друга инстанция. събиране на бумаги за пред банките. проблеми. грижи. притеснения. стандартните неща, само че x2. на няколко пъти дори си мислех да спра. да се откажа. мислейки, че нещо не е съвсем наред. щом нещо е толкоз трудно. може би не е за мен. сега, вече от разстоянието на времето, мога да кажа .. че това си беше изпитание. дали наистина вярвам в това, което чувствам. в онзи глас, който говори само на мен. за малко съвсем да умре любовта ми. спомням си периода, в който още жалеех по-стария си дом. старата си любов. старите си вещи. стария си живот. и това премина. сега съм просто благодарна, че се доверих на любовта. от пръв поглед. и я последвах. въпреки, че на моменти не беше лесно. ..

и да, историята на откриването на един дом не е много по-различна от историята за откриването на каквото и да е. то е като влизането в пробна. намъкваш роклята. нещо не й е наред. чудиш се. пак я поглеждаш и решаваш да й дадеш шанс. подръпваш нагоре-надолу. представяш си я без дантелката. правиш всичко това. пре-декорираш я. колкото и да махаш, или добавяш. все има нещо, което не е баш. докато там през цялото време има нещо, което е (твоята) любов от пръв поглед. просто знаеш, че е това. нещото, дето си търсил. и то е там. понякога се иска още малко вяра. още малко търпение. или просто да се отпуснеш. да си починеш. и да оставиш нещата да се случат. а когато това стане, да откликнеш на гласа, който говори в теб.