А ти, можеш ли да избираш?


Съмнение, пристигащо на конски впряг… Подчиняващо сетивата и обсебващо пространството.

Нямаш думи да го обясниш, не искаш да го обвиняваш, искаш просто да го няма… И взимаш въображаемата гума на душата и триеш, триеш… а следите от написаното с невидима ръка са все там, все така ярки и осезаеми…

От съмнението боли, от яснотата – не винаги. И все пак… раздвояването, разтрояването на нещото в душата мъчи, разкъсва, задава въпроси….

А не е ли това толкова желаното от нас ПРАВО НА ИЗБОР? Имаш право да знаеш и право да се съмняваш, имаш избор!

Избрах второто. Узнах. Заболя. Отмина. И пак трябва да избирам. А сега накъде? Отново към второто, към яснотата, към възможността този път да не боли. Поне не толкова. Поне заради това, че имах смелостта да избера…

И се моля наум, и решавам на глас и утре да го мога!



Facebook Comments

2 коментарa :

nana каза...

Мота да избирам.Зная определена оферта дали е за мен, дали мога да се справя по най-добрия начин.Въпроса е какви са предложенията и не да идвет едно след друго а съпоставени.Няма да се поддам на манипулации.

Unknown каза...

Човек не трябва да се страхува, че пак ще сгреши и пак ще го боли...това е от нещата, който трябва да се забравят и смело пак да рискува...докато не се уцели правилният път...

Публикуване на коментар