Моят перфектен ден

Събужда ме леко мъркане, идващо откъм съседното легълце. Моето малко 'маци, коти, писи' (както понякога наричам дъщеря си) се пробужда, което е знак да се надигам и да започваме сутрешните процедури. Краката ме наболяват от дългото нощно бездействие и се сещам за 'Нека ме боли' на Слави (откакто доброволно се отказах от болката, която да ми напомня, че съм жива, се чувствам доста добре, а дали може и още по-добре?!). Не е време за философски мисли, а за простички действия! Вдигам малката принцеса от леглото и я гушвам, а тя ми се усмихва в отговор с най-сладката беззъба усмивка. Първият перфектен миг за днес! Бърболеска си на повивалника докато дава акита на свален памперс, а аз доволно се суетя край нея. Следва миене на дупе и папкане на 'Ле' (явно ще е на 'ти' с езиците, защото от бебе знае да си поиска мляко на френски). Оставям я на голямото легло при татко й, докато глася багажа за излизане. Чува се смях и сладко бърборене, което наподобява песен. Срещам два чифта щастливи очи - едните зелени, другите сини. Вторият перфектен миг! Отнасям сините към бъгито (така наричам страхотно удобната и за двете ни количка, в която и аз бих искала да се возя, но... малко ми е минало времето за това, обаче съвсем малко).

Лято е. Рано е и излизаме, за да изпреварим жегата. Срещаме малко хора, тръгнали към работа. Чувствам се перфектно, защото ние пък отиваме към парка. Дишам сравнително свеж въздух (предимство на малкия град) и се усмихвам на заспиващото личице в количката. Паркът е пуст, само тук-там се виждат кучета и се чуват виковете на стопаните, които безуспешно се опитват да ги приберат. Да, и на тях им е хубаво в парка! Обикалям по алеите и си мисля колко обичам денят ми да започва рано. А бях забравила, че съм ранно пиле. Крача с усмивка и се любувам на тишината, паркът е само за нас! Третият перфектен миг! Избирам си най-хубавата пъстра сянка и се паркирам до количката на сгъваемото столче, подарено ми от мама (добре, че е тя, която все още мисли за всичко). Чета Пратчет и гледам да не се разсмея, защото принцесата спи леко. Поредният перфектен миг, които вече спирам да броя, тъй като бройката е без значение. След известно време усещам, че две небесни очи ме гледат любопитно и оставям книжката. Време е да се разходим и да видим дали приятелчетата ни са дошли. Все още няма много мами, но нашите по-ранобудни приятели са налице. Отиваме на любимата ни пейка и оставяме возилата. Някои гледат любопитно гълъбите, други се опитват да ги хванат, трети, които още не могат да стоят седнали зяпат как се поклащат клоните на дърветата. Забавно е. Пълно е с усмихнати малки, големи и още по-големи муцунки. Светът е толкова голям и интересен. Всеки ден преоткривам колко е съвършен!

Следва отново папкане. Все пак, който иска да порасне - трябва да яде. Разделяме се, за да се срещнем по-късно. Жегата е налице, но сякаш не я усещам. Бутам количката към вкъщи и усмивката не слиза от лицето ми. Батковците пред блока спират да ритат, за да минем необезпокоявани и някой идва да ми задържи вратата на асансьора. Все още има добри деца. Дано да си останат такива! Вкъщи следват обичайни процедури, малко игри, смях и пюренце. Обедното време е дошло и малкото гладниче само отваря уста и ми се кара, че не давам лъжицата достатъчно бързо. При нас е весело, независимо дали иска да си хване бурканчето и лъжичката, или си надига крачето като балерина. Едно време съм искала да стана 'барелина', докато мама не казала, че ще продъня сцената и аз съм казала: 'Добре, тогава не искам'. Чудя се каква ли ще стане моята малка красавица. Но има време, макар то да препуска напоследък с тройно по-бясна скорост. Очите ми се насълзяват, защото не искам тези перфектни мигове да свършват! Зная, че ще дойдат други, но и че тези няма да се повторят. За това пък ще имам много снимки, които да ми ги връщат пак и пак...

Много обичам да снимам и установих, че малкото вярно фото изобщо не тежи в количката. Така мога да уловя всеки интересен момент, всяко красиво нещо, което ни се яви през поредния перфектен ден... било то пеперуда, ято щъркели, цветно листенце, нова муцунка, или просто лежерното настроение на спокойния следобед, отново прекаран в парка, когато жегата се е оттеглила. Определено след следобедния сън вкъщи е време за разходка.

Разнообразяваме с кафенето, където се събираме с тати и приятели. Има люлки и двете се люлеем заедно. Приятно е, (аз отново съм дете, но този път с жива кукла в ръце!). Прохладно е. Крачим с усмивка към вкъщи, този път тримата, заедно. Идва вечерта и е време за баня. Колко странно нещо е водата - хем тече и я виждаш, а не можеш да я хванеш. Тя те пречиства, ободрява и подготвя за страната на сънищата, където отплуваш след последното шише с мляко за деня.

Обичам да усещам как се отпуска след поредния щастлив ден, пълен с нови неща и усмивки, и как заспива като малко сладко ангелче. Казвали са ми, че няма по-хубаво нещо от децата и сега го знам със сигурност! Напоследък дните ми са върволица от перфектни мигове, за каквито не съм и мечтала.

Точно за това реших да избягам от 'разюзданата фантазия и отвързано въображение', към които приканва Пламски (пък и нали съм си малко наопаки). Исках да споделя един мой ден, най-обикновен, защото действителността в този момент за мен е по-съвършена от най-смелата ми фантазия. Обичам малкото човече с цялата си душа и това ме прави щастлива!




Facebook Comments

7 коментарa :

Анонимен каза...

Поздравления за това че наистина успяваш да оцениш нещата в живота си. Няма нищо по-убаво от това :-)

Анонимен каза...

P.S. извинявам се за грешката, изплъзнало ми се е х-то ^_^

keti каза...

Дими, поздравления за чудесния пост! Радвай се на миговете с малката принцеса. Те толкова бързо летят, че трябва всяка секунда да ги стискаш в дланта си, за да те топлят по-късно.
Целувки на теб и на Девора!

Анонимен каза...

Страхотен пост! :-)))) Няма нищо по-хубаво от красивата реалност... много се радвам, че оценяваш всеки миг, защото той е единствен и неповторим! А още повече се радвам, че заразяваш аудиторията си с това...

Dimana каза...

:) Благодаря ви!

Пламен Петров (Пламски) каза...

На този въпрос - Каъкв е твоят перфектен ден? - няма грешни отговори.

А твоят е...перфектен! ;-)

Анонимен каза...

Без да искам ти завидях благородно разбира се.
Радвай се.Само ако знаеш колко бързо отлитат тези моменти.Какво ли не бих дала да се повторят...целувки на теб и малката принцеса.

Публикуване на коментар