Bar Time

преди и след често изпълват речника ми. правя ясни разграничия във времето. преди е някога си, когато съм била друга. а след често е времето сега, когато съм такава, каквaто миналите действия и думи малко по-малко са ме сътворили.

преди спокойно можех да се нарека чаргарка. обикалях от кафе на кафе. от бар на бар. от ресторантче в друго ресторантче. всичко дето беше ново. различно. каквото и да е. ми беше интересно, любопитно. понякога всичко завършваше сполучливо, а друг път си беше истинска катастрофа.

сега предпочитам да отида там, където е не просто различно, а много специално. където комерса не е така заложен. където усещам любов, дух. и поради тази причина вместо да шаря по софийските (и не само) улици си знам местенца, където мога да открия всичко на куп.

така се озовах пред вратата на Bar Time. новото-любимо-място. през деня е тихо, спокойно, доработвам си нещо и отпивам от кафето. а вечер, събира хора интересни, стига да съм на кеф да се социализирам.

отзад зад бара стоят 3(ма) мъже-приятели от деца. Ники. Коко и Светльо. в началото всичко е било просто идея. мечта. докато един ден не се хващат и не го правят реалност. сами. наемат мястото на Цар Асен (номер 62) и се почва. боядисване на стени. сглобяване на масички. лакиране. мазане. подреждане. активисти на макс. и усещането е такова. на място направено с мерак. без да е лъскаво, изрядно и скучно. от уредбата звучи фънк, малко джаз. всъщност всичко е отражение на тримата герои. правят това, което ги кефи и привличат публика, която цени същото.

за разлика от случката, която разказах в предишен пост, тук WiFi(то) работи. и ако съм с куче-водач няма да имам никакви грижи. няма да ме върнат. точно обратното. а когато батерията ми на лаптопа се изчерпа, мога да ползвам компютъра за общо ползване. такова място е Bar Time. (и доброто заслужава да се хвали).