Хорхе Букай обича с отворени очи
на живо, в България.


Много хора допускат грешката да търсят партньор като средство за разрешаване на собствените си проблеми. Смятат, че една интимна връзка ще ги излекува от мъките им, от отегчението, от липсата на смисъл в живота им.

Очакват двойката да запълни празнотата в тях.
Каква ужасна грешка!

Когато избирам партньор с такива очаквания, накрая неизбежно намразвам човека, който не ми дава каквото съм очаквал.

А после? После може би ще потърся нов, и нов, и нов… Или ще реша да прекарам живота си, оплаквайки се от съдбата.

Ето защо, настъпят ли трудности в отношенията, първо трябва да осъзнаем, че те са неделима част от пътя към любовта. Разрешението е в това да се откажем от илюзията за съвършената двойка, в която няма конфликти и партньорите са вечно влюбени. Това е истинският смисъл на двойката: не спасението, а срещата. Или по-скоро срещите.

има новини, които ме правят особено нетърпелива. като тази : Jorge Bucay в България. много представяния на книги съм изпуснала, ала това няма (Да се обичаме с отворени очи на Хорхе Букай). защото книгите му колкото простички, толкоз провокиращи са за мен. защото за разлика от многото притчи минали пред очите ми, неговите ги помня. и защото простото съдържа истина в себе си.

маршрутът на Хорхе Букай в България.
в София на 9 юни (2010) от 19 часа, книжарница Хеликон Витоша.
в Пловдив на 10 юни (2010) от 18 часа, книжарница Хермес.
в Стара Загора на 12 юни (2010) от 11 часа, библиотеката.

и книгите на Хорхе подредени по реда, по които излизат у нас.
и годините, в които са написани.

1. Нека ти разкажа (2002)
2. Приказки за размисъл (1994)
3. Писма до Клаудия (1986)
4. Да се обичаме с отворени очи (2000)

Да си влюбен означава да обичаш сходствата, а да обичаш да се влюбиш в различията.

Любовта е свързана с това, да не се насилвам да бъда такава, каквато предполагам, че той би искал да бъда.

Всички любовни истории завършват с щастлив край: Оженили се и заживели щастливо. На вниманието на наивните: двойката не е това. Двойката е нов път и предизвикателство. С нея нищо не свършва. Тъкмо обратното, всичко започва. Освен едно: илюзията за съвършен живот без проблеми.

Когато се нуждая от другия, за да съществувам, връзката се превръща в зависимост. А когато сме зависими, не можем да избираме. А без избор няма свобода. А без свобода няма истинска любов. А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка.

книгата | Да се обичаме с отворени очи |
авторът на книгата | Хорхе Букай |



Facebook Comments

7 коментарa :

Dimana каза...

"А без истинска любов може да има бракове, но няма да има двойка." Това ми хареса, особено защото и аз не виждам никакъв смисъл в брака, той е като празна обвивка, а би трябвало да облече в себе си най-ценното: семейство! Но в наше време не е така за съжаление... Едно време е имал смисъл!

Анонимен каза...

Честно да ви кажа това за зависимостите и любовта нещо не ми харесва...как така като обичаш си зависим и нямаш избор, а без избор нямаш свобода. Това ми звучи малко като да си затворена птичка в кафез. Jeny :)

Dimana каза...

Jeny, аз много добре разбирам, защото съм го изживяла. Вероятно има предвид точно такъв тип всепоглъщаща обич, която ограничава целия ти свят до един единствен човек. Той е целият ти свят! Не можеш да се храниш, да спиш, да дишаш без него. Аз си го бях кръстила мания, но и зависимост е доста точно... както го описваше авторката на "Здрач" моята лична доза хероин... Този вид обич не е никак здравословна :))

Анонимен каза...

Едва ли някога някой ще разбере какво точно е любовта. Обаче любовта според мен е най голямото изпитание на живота. Изпитание което минава през всички трудности и трябва да оцелее. Най силното душевно усещане което може да донесе и радост и страдание и сълзи и всичко. Едва ли има смисъл да се живее ако човек не изпитва чувството любов.

Анонимен каза...

Анонимен каза...Най силното душевно усещане което може да донесе и радост и страдание и сълзи и всичко.
Ако изпитваш истинска, безусловна любов няма страдание, защото при тази любов не съществува страхът и всичко произтичащо от него! ;)

Анонимен каза...

Страхотна, страхотна страхотна !
Чета я за пореден път. Връщам се назад и пак започвам.... СТРАХОТНА КНИГА !

Анонимен каза...

Харесва ми и ми допада всичко, което е написал, но смятам, че би било много трудно да обичаш и в същото време да държиш съзнанието си будно. Как човек може да обича без изцяло да се отдаде на това, нима той постоянно трябва да си напомня например,че ако бъде зависим от човека до себе си значи това не е любов. Съгласна съм, че със зависимостта може да се прекали и има граници, но нима когато човек обича истински е способен да предотврати това, малко или много човек става зависим от човека до себе си и това няма как да се предотврати. Нима ако през цялото време обичаш с отворени очи, вглеждаш се във всеки детайл, всяка дума, постъпка, чувства и се питаш това го правя, защото наистина обичам или съм зависим.. Нима ти тогава обичаш истински, нима тогава се отдаваш да изживееш любовта си пълноценно?!

Публикуване на коментар