Докосването на душата
| Изстрадах го - докосването на душата. По зъбери вървях. И плаках. В пропасти пропадах, и урагани ме премятаха. Крещях и исках да умра... А след това, аз ставах и опитвах да вървя. Фалшиви думи ме омайваха, аз слушах. Илюзии ме гонеха. Мълчах. В безкрайни лесове се губех и къпех се в кристални езера... Миражи...тъй прекрасни и празни. Но пак вървях. И ето, изживях го. Докосването на душата. И всички светове избухнаха в неистов фойерверк. Аз полетях към слънцето. Да заредя сърцето си с лъчи. И най-накрая аз му дадох име, докосването на душата назовах. Усетих го като ЛЮБОВ...  |
8 коментарa :
Любов е то, любов! Блажени са почувствалите го! Силни, красиви думи,добре подредени!
Ти пита ли земята ,
къде съм аз ?
Забравена ,потъпкана и нежелана !
Но вървях някъде сега ?
Ти пита ли тревата ,
къде съм аз ?
Спъвах се в бурени и клони !
Но не се отказвах аз сега ?
Ти пита ли гората ,
къде съм аз ?
Прескачах дървета и клони !
Но продължавах да вървя !
Ти пита ли водата,
къде съм аз ?
Мокра от сълзите ми за тебе !
Ти пита ли огъня ,
къде съм аз ?
Дали изгори мечтите ми ?
Дали изгори вярата ми ?
Дали изгори надеждата ми ?
Попитай го !
И разбери !
Къде съм аз ?
Аз мълча !
Чакам те ,
да ме намериш !
Чакам те ,
да ме докоснеш !
А тебе те няма !
Защо ?
Докога да те търся любов !
Пенка Петрова
Страхотни са!Първото е вдъхновяващо, второто е просълзяващо...
Забравила съм сякаш обич какво е
Четох за нея стихове и приказки безчет
Пеех песни за нейната магия
Тя превръщала те в човек
Обвивала в омая, в сладостна забрава
Давала душа, криле..
Да обичаш значело себе си
в името на другия да отречеш
тя дарявала най-голамото щастие...
търсила съм я без да спра
дори без дъх да съм оставала
през сълзи за нея всесикого питах
но отговор не получих
искала съм да ме срещне
без значение кога, дори в средата на деня
жадувала съм я както цветето вода
както слепецът светлина
търсила съм я, но не я открих
по пътя си не я срещнах знам
от песни и стихове само я познавам
но те ми напомнят какво е да си сам
забравила съм вече какво е обич днес
но тя е съня ми ношес...
Виждам, че любовта вдъхновява и вас! :))
прекрасни стихове :))
АПРИЛ
Птица стрелната в синьото свети
и бучат пощурелите ручеи.
И трептят дървесата-букети,
нещо хубаво ще се случи!
Какво има там зад завоя ?
А зад хълмите синьосини?
А във шепата твоя?
Няма хубавото да ни отмине !
Много пъти съм вече мамен,
но да вярвам не се отучих
Зная аз,аз не съм каменен:
нещо хубаво ще се случи!
Просто пее в сърцето ми птица:
с нещо бременна е земята.
Всеки лист е зелена плесница
на студа и на мъглата!
Има,знам не една преграда,
ала радост зад всяка сияе-
аз съм вярващ,знаещ за ада,
но допускащ единствено рая...
Вий недейте ме гледа стреснато-
и сърцето ви ще се отключи!
Ще се случи нещо чудесно.
Просто длъжно е да се случи!!!
Андрей Германов
Вярвайте-нещо хубаво ще се случи през вълшебния АПРИЛ
прекрасни стихове.стоплихте душата ми.
Публикуване на коментар