Докосването на душата

Изстрадах го -
докосването на душата.

По зъбери вървях.
И плаках.
В пропасти пропадах,
и урагани ме премятаха.
Крещях
и исках да умра...

А след това,
аз ставах
и опитвах да вървя.

Фалшиви думи ме омайваха,
аз слушах.
Илюзии ме гонеха.
Мълчах.
В безкрайни лесове се губех
и къпех се в кристални езера...

Миражи...тъй прекрасни
и празни.

Но пак вървях.

И ето, изживях го.
Докосването на душата.
И всички светове избухнаха
в неистов фойерверк.

Аз полетях
към слънцето.
Да заредя сърцето си с лъчи.

И най-накрая
аз му дадох име,
докосването на душата назовах.
Усетих го като ЛЮБОВ...



Facebook Comments

8 коментарa :

keti каза...

Любов е то, любов! Блажени са почувствалите го! Силни, красиви думи,добре подредени!

Анонимен каза...

Ти пита ли земята ,
къде съм аз ?
Забравена ,потъпкана и нежелана !
Но вървях някъде сега ?
Ти пита ли тревата ,
къде съм аз ?
Спъвах се в бурени и клони !
Но не се отказвах аз сега ?
Ти пита ли гората ,
къде съм аз ?
Прескачах дървета и клони !
Но продължавах да вървя !
Ти пита ли водата,
къде съм аз ?
Мокра от сълзите ми за тебе !
Ти пита ли огъня ,
къде съм аз ?
Дали изгори мечтите ми ?
Дали изгори вярата ми ?
Дали изгори надеждата ми ?
Попитай го !
И разбери !
Къде съм аз ?
Аз мълча !
Чакам те ,
да ме намериш !
Чакам те ,
да ме докоснеш !
А тебе те няма !
Защо ?
Докога да те търся любов !
Пенка Петрова

Анонимен каза...

Страхотни са!Първото е вдъхновяващо, второто е просълзяващо...

Анонимен каза...

Забравила съм сякаш обич какво е
Четох за нея стихове и приказки безчет
Пеех песни за нейната магия
Тя превръщала те в човек
Обвивала в омая, в сладостна забрава
Давала душа, криле..
Да обичаш значело себе си
в името на другия да отречеш
тя дарявала най-голамото щастие...
търсила съм я без да спра
дори без дъх да съм оставала
през сълзи за нея всесикого питах
но отговор не получих
искала съм да ме срещне
без значение кога, дори в средата на деня
жадувала съм я както цветето вода
както слепецът светлина
търсила съм я, но не я открих
по пътя си не я срещнах знам
от песни и стихове само я познавам
но те ми напомнят какво е да си сам
забравила съм вече какво е обич днес
но тя е съня ми ношес...

Кремена каза...

Виждам, че любовта вдъхновява и вас! :))

Анонимен каза...

прекрасни стихове :))

Анонимен каза...

АПРИЛ

Птица стрелната в синьото свети
и бучат пощурелите ручеи.
И трептят дървесата-букети,
нещо хубаво ще се случи!


Какво има там зад завоя ?
А зад хълмите синьосини?
А във шепата твоя?
Няма хубавото да ни отмине !

Много пъти съм вече мамен,
но да вярвам не се отучих
Зная аз,аз не съм каменен:
нещо хубаво ще се случи!

Просто пее в сърцето ми птица:
с нещо бременна е земята.
Всеки лист е зелена плесница
на студа и на мъглата!

Има,знам не една преграда,
ала радост зад всяка сияе-
аз съм вярващ,знаещ за ада,
но допускащ единствено рая...

Вий недейте ме гледа стреснато-
и сърцето ви ще се отключи!
Ще се случи нещо чудесно.
Просто длъжно е да се случи!!!

Андрей Германов


Вярвайте-нещо хубаво ще се случи през вълшебния АПРИЛ

Анонимен каза...

прекрасни стихове.стоплихте душата ми.

Публикуване на коментар