приказка за житената питка.


вече късна вечер е сега. но преди да затворя лаптопа искам приказка една да ти разкажа аз сега. стара приказка е тя. в приказката приказка има една.

над селце малко ситен снежец сипел се тихо. а баба питка туряла в огнище да пече. минало се, не минало се. разровила баба огнище и питка житена из'вадила. завила я в кърпа хубава и на прозореца да изстине оставила я. в този ча'с на баба внуче от нейде си дошло и баба питало. де е питката, бабо? а бабата рекла. питката, бабе, да обиколи нивката отиде. и седнала баба и чудна приказка за'разправяла. как питката житена от огнище излязла, въглени от гърба си смъкнала и по пътя се търкулнала, по моста минала и от село излязла. към полето поела. отива нивката си стара да обиколи. там, гдето се е родила. зрънцето да нагледа, спи ли под дебелия юрган. и на зрънцето да каже, че дойде ли лято на клас ще стане, а после на хляб. и разправя баба на внуче за питката житена дет бърза ли бърза удома да се завърне, по-сладка и мека. където внуче на баба я чака.

и приказката кратка тук свърша. но помни, от хляба никой не е по-голям. и с уважение отнасяй се към него. не го разпилявай и хаби. същото важи и за традициите наши български.



Facebook Comments

2 коментарa :

Анонимен каза...

Много хубаво и точно!

keti каза...

Стара приказка, но поучителна. за съжаление май сме я позабравили. По-често трябва да си напомняме вечните истини и да помним кои сме.

Публикуване на коментар