За подаръците, благотворителността и още нещо...

В календара има много специални дни, но някак празничните дни по Коледа ни носят своя неповторим дух. Казват, че тогава се случват чудеса! Вярвам, че е така! За децата е истинско чудо да получат мечтаната играчка и с блеснали очи да се впуснат веднага в приключение с нея. За възрастните хора най-голямата радост е, че ще могат да прегърнат отново своите деца и внуци, да ги нагостят и да прекарат някой друг ден заедно - чудо, което ще стопля душата им за дълго време напред. За останалите Коледните празници са време, когато вдигат глава от ежедневните задачи, подаряват усмивки на обичните си хора и зареждат душите си с топлина и надежда...


Тези вълшебни дни ни карат да оценим и да благодарим за това, което имаме и да помислим за тези, които са в, нека го нарека, по-неблагоприятно положение. За хората и особено за децата без семейство! Вярно, не трябва да отваряме сърцата си за тях единствено през тези вълшебни дни, но по-добре сега - отколкото никога.

През тези дни се тръби особено много за благотворителност, та чак тази красива дума ми става противна. Веднага обяснявам защо! Вероятно защото съм виждала как хора, които стоят на малко по-високо място в обществото, "творят блага" без сърце... Дали защото е модерно? Дали, за да не кажат хората, че тези богаташи са стиснати? Дали, за да извлекат дивиденти? Честно казано - не ме интересува! Преди няколко години бях поканена на благотворителна вечеря, организирана от един клуб на успели хора. Даде ми се безценен пример как не бих искала аз да "помагам". Съвсем не искам да обидя хората с добри финансови възможности - познавам и доста добри хора от тях, щедри и състрадателни, които ще се притекат на помощ без колебание. Но онази вечеря ме разтърси за доста години напред! Събираха се пари за дом за деца, лишени от родителска грижа. Имаше програма, в която бяха включени тези прекрасни дечица, които пеят и танцуват невероятно, които те завладяват със своята чиста усмивка, които гледат с блеснали очи хората, насядали зад масите и искат да бъдат един ден като тях. По този начин показваха своята благодарност за подкрепата. Вниманието ми бе отвлечено от децата от някакъв отвратителен смях на "дарител" и което беше още по-грозно, той идваше от жена. А жените би трябвало да сме по-чувствителни, особено на тема деца! Поогледах се по околните маси и видях, че повечето хора бяха погълнати от собствените си разговори, малко внимание бе насочено към по-малките и по-големи сладури, които буквално се раздаваха на сцената. Стана ми адски грозно и не успях да си овладея сълзите! Докривя ми, защото повечето от присъстващите не оценяваха това, което им дават малките! Но като се замислих малко повече ми стана жал за онези - ГОЛЕМИТЕ, сякаш бяха празни... Пожелах си точно тези деца никога да не се превръщат в точно такива, изпразнени от емоции хора!

Да, вярно е, че подобни клубове имат възможност да събират повече средства, да помагат на повече места, но все си мисля, че не парите са най-важното!!! За мен е важно отношението, човечността, СЪРЦЕТО и това, което даваш трябва да идва от там...

През тези дни обръщаме повече внимание на околните ни - по-близки, по-далечни и нормално е от всички страни да има призиви за помощ. Кои са искрени, кои са нечестни - не ми се коментира, но винаги можеш да намериш информация за тези, които наистина имат най-много нужда. За себе си прецених, че е по-важно да помогна първо и с повече на място, където имат нужда от храна, за да изкарат зимата. Но защо пък това да е единственото, което ще направя?

Посетих един Коледен базар, където жените от "Работилница за надежди" в Търново бяха направили такива прекрасни неща с ръцете и със сърцето си, и продаваха, за да могат да подарят усмивки на други дечица наблизо! По принцип мисля, че когато даряваш не трябва да искаш нищо в замяна. Подкрепям Вики с две ръце, че "богатството е да дадеш"! Но там усетих нещо различно, аз давах средства за децата - не купувах определеното нещо, а жените на свой ред ми подаряваха избраните от мен неща! Да си призная, всеки ден гледам тези ръчно изработени красоти и се усмихвам... За мен са безценни и са ми подарък, изработен с любов и фантазия. А не малък подарък беше, че ме провокираха и аз да поработя с моите ръце и да направя друго красиво нещо, което да усмихне мен и моето семейство!

Да, на Коледа се случват чудеса, но само за тези, чийто сърца са отворени! Точно това е духът на Коледа! Това ни показва със слизането си Исус Христос! Дава ни нагледен пример как да бъдем хора, как да се отнасяме с другите хора край нас, как да обичаме, какво означава да прощаваме, как да правим добро...


Пожелавам на всички ВЕСЕЛА КОЛЕДА!
Обичайте се и бъдете здрави и добри!