Мъдростите на Мечо Пух

В събота сутрин, въпреки че съм на работа, ме е обзело едно особено настроение. Не е единайсетчасово (защото вече закусих :) ами по-скоро носталгично, по разни любими детски книжки като Мечо Пух, например. И за да ти е хубав и усмихнат денят, ти пускам няколко незабравими цитата от този сладък герой - Мечо Пух.

Защо точно от него ли? Ами защото всеки от нас рано или късно открива неговата прелест (при мен си беше баш късно...), а и всеки притежава по едно или няколко от неговите качества. Както Мечо, така и ние честичко сме лакоми, но и добри и услужливи, верни приятели, готови за пакости и приключения, но и за благородни дела.

Ето един гениален извод от дълбоките размишления на Мечо Пух:

Щом се чува жужене, значи някой жужи, а единствената причина, която знам да жужиш е, че си пчела.
А единствената причина, която знам, да си пчела е, че правиш мед.
А единствената причина да правиш мед е, че аз го ям.


Следва още по-забележително прозрение:

Ако тръгнеш за мед с балон, най-важното е да не те усетят пчелите. Ако балонът е зелен, те може да те помислят за част от дървото и да не те забележат, а ако е син, ще си помислят, че си част от небето и пак няма да те забележат. (Прасчо съвсем уместно се намесва: Няма ли да забележат теб под балона?)

И следва съвсем логичен отговор.

Може би да, а може би не. То с пчелите никога не се знае какво може да се случи.



А от следващия откъс можеш само да се поучиш какво да правиш като си тъжен. Това е епизода, в който Кристофър Робин светва мечо Пух, че той и Прасчо са обиколили гората няколко пъти в търсене на въображаем враг, като стъпките, които са преследвали, всъщност са си лично техни.


Мечо: Бях Глупав и Заблуден. Аз съм Мече без капка Ум.
Кристофър Робин: Ти си най-хубавото Мече на света.
Мечо Пух (с надежда и грейнало лице): Така ли?...Както и да е. Почти стана време за обяд. (и се прибира да обядва)

И може би най-любимият ми диалог:


Прасчо: Като се събудиш сутрин, Пух, какво си казваш най-напред?
Мечо: Какво има за закуска? Ами ти, Прасчо?
Прасчо: Аз пък си казвам:

Чудя се какво ли интересно ще ми се случи днес.
Мечо: Че то е същото.


За завършек, (макар че има още много други страхотни прозрения на Мечо и неговите приятели, които ще трябва да ти припомня някой друг път) ще те запозная с мислите, които мъчат Мечо Пух - оплаквай ми се после, че имаш сложни проблеми за разрешаване...

Във понеделник, ако е горещо,
ме занимава ей такова нещо:
дали е вярно, или не е то
какво кое е и кое - какво?

Във вторник, вънка щом е неприятно,
във мен напира чувство необятно:
че надали е някому понятно
дали са тез онез или обратно.

Във сряда, щом навън е пек и зной,
макар да съм изпаднал във покой,
въпросче гложди пак акъла мой:
а кой какво е и какво е кой?

В четвъртък, почне ли се да вали
и запълзят ли влажните мъгли,
разбираш мигом ти като че ли
чии са тез, ала онез - чии?

Във петък...


И тук вече е твой ред, за петък, събота и неделя.

Приятни, между другото.