Кое прави деня ти хубав?

Всеки от нас е имал дни когато му се е искало да крещи и да скубе коси... Както се пее в една небезизвестна българска песен на група Такси - "Има дни, в които не върви" и си мисля, че точно ти разбираш какво имам предвид. Като човек, позитивно настроен, се надявам бройката им в моя и в твоя живот да е незначителна! И все пак си мисля, че не е твърде лошо да ги има, за да можем да оценим онези другите - ХУБАВИТЕ ДНИ! Именно за хубавите дни иде реч по-надолу.


Чудех се кое е нещото, което прави моя и твоя ден ведър, топъл, изпълнен с настроение...? Стигнах до извода, че това е УСМИВКАТА! А както добре знаем, тя е заразна и според мен може да направи чудеса, дори с най-намръщения сериозник, когото срещнем. Преди време попаднах на една мисъл, която звучи повече като мъдро предупреждение и мисля, че наистина има ефект: 'Не се смей пред сърдит човек! Усмихвай се!'. Излиза, че усмивката е може би най-мощното оръжие срещу лошо настроение, което предизвиква щастливото птиче да ти кацне на рамото и го съхранява за следващите дни.

След като открихме кое може да направи деня ни хубав, мисля че трябва да го ползваме колкото се може по-често. И все пак - как можем да задействаме това универсално оръжие? Предполагам, че по точно толкова начини, колкото са и хората на Земята. Нали сме различни, значи има и различни причини за усмивки.

Специално моята усмивка се задейства от какво ли не и няма да ми стигнат няколко дни, за да споделя всичко. Но мога да опитам да нахвърлям някои неща, особено като върна назад лентата на вчерашния си хубав ден...

Първото нещо бе може би откраднатия час сън повече. Обикновено ставам в 7,30, но днес благополучно напуснах топлите си крепонени чаршафи и любимата олекотена завивка с час закъснение. Първо бях изненадана от този факт, но после усмивката се появи, защото нямаше нужда да се трепя да бързам. На работа няма за момента толкова спешни неща, а и шефовете ми са слънца, които никога няма да направят проблем, че съм закъсняла. Още повече, че винаги са се съобразявали с моето състояние и особено първите месеци, когато сутрин не ми беше особено комфортно - идвах на работното си място към 10. А друго си е да започнеш хубавия ден наспан и свеж като репичка.

Второто нещо бе Слънчо, който се подаваше през прозореца и разкъсваше пухените облаци, сякаш също става от леглото заедно с мен. В понеделник, поне в Търново, не успяхме да му се порадваме, защото бе скрит от мрак и мъгла, но вчера си беше друго. А особено като си знаеш, че не остава много време, когато всеки ден ще те дарява с искрящото си настроение, му се радваш още повече.

Третото нещо бе учтивия таксиметров шофьор, с когото не ми се случваше за пръв път да се возя, но който винаги е еднакво ведър и учтив. Вече само да позная таксито и не мога да си скрия усмивката, защото зная, че денят ми гарантирано ще бъде хубав. Един толкова положителен човек може да те зареди с настроение и усмивка за цял ден! Сравнявам го с диамант, защото е рядко срещан - масата от таксиметърджиите псуват другите участници в движението, независимо дали са сами, или с клиент; отнемат предимство; карат толкова ужасно, че като слезеш се чудиш накъде са ти разположени вътрешностите... При този човек няма нищо подобно, чувствам се сигурна като седна в колата, дори ми дава информация за времето, на какво е посветен деня и винаги ми взема някоя стотинка по-малко.

Четвъртото нещо е моята розово-лилава теменужка на бюрото. Внася толкова красота и настроение. Сега пак цъфти и има нови пъпчици. Тя ми е подарък от шефката и съм много горда с нея, защото мама казваше, че са много махнати и едва ли ще ми цъфне повече. Красавицата ми цъфти вече трета година и то по няколко пъти, та чак до това време. Как да не й се усмихнеш?

За обед пък се усмихнах с едни доматки, ама истински, от онези розовите, които са толкова вкусни, че нямат нужда от сол. За миг се пренесох на село при баба, където можеш да си ги откъснеш от градината. И отново някак им се наслаждаваш повече като знаеш, че скоро ще има само от онези стериопорените, внесени от някъде си.

И още толкова много поводи за усмивки мога да изброя. Например, разглеждах си книги, които скоро са излязли от печат и харесах за подарък. Нали обичам да правя подаръци, та само като прочетох заглавието и в ума ми изникна точният ми приятел, който би се усмихнал на нещо такова. Няма нищо по-хубаво от това да усмихнеш някого! Поне за мен е така.

Други поводи са моите приятели - няма как да не ги посрещам и изпращам с усмивка... Хубавите книги и филми, моята си музика, красивите места, фреш от портокали, песните на птичките, морето, пухкавите облачета в небето, цветният есенен килим от сухи листа... А скоро открих един оазис за усмивки, където винаги когато имам нужда мога да се заредя. И ти можеш да го направиш тук.

А кои са твоите поводи за усмивки и за хубави дни?



Facebook Comments

4 коментарa :

RAMADRA каза...

Повод за усмивка винаги има! Проблемът на повечето хора е че винаги намират нещо по-спешно и по-важно за вършене вместо да спрат за малко и да се усмихнат, пък било то и на простичко красиво есенно листо,паднало на тротоара... Искам да кажа само:"Хора, не търсете за какво да се намръщите! Търсете на какво да се усмихнете"

keti pavlova каза...

Усмивката стопля първо моето сърце, а много често и отсрещното! Усмихвайте се мили хора!!!

Анонимен каза...

Сутрин се събуждам и виждам дървото през прозореца си няма значение дали е облечено в зелената си премяна или не винаги ме кара да се усмихна, изящно е, не знам кой го е подрязвал до сега или по природа е толкова съвършено.В кухнята се носи мирис на кафе,обожавам този мирис и пак се усмихвам.Преди да стигна до кухнята правя обиколка на цветята си и много много се усмихвам.Баня, топла вода и усмивка.Изхвръквам за работа и за сутришната всекидневна среща с приятелка и пак се усмихвам.И най -накрая, вечер,око имам време да си подаря вашия сайт ми е безкрайно отпускащо и се усмихвам.

Малчева каза...

Много хебава статия, напълно съм съгласна. Особено ми харесва това изречение - "Един толкова положителен човек може да те зареди с настроение и усмивка за цял ден!" - и, за мое щастие, мога да кажа, че познавам точно такъв човек :-) :-) :-) :-) :-) :-)

Публикуване на коментар