Денят след Мира.
на 21 септември бе Денят на Мира по Цял Свят. писах за него. и както казах тогава, така и направих. отидох на прожекцията на The Day After Peace, Денят след Мира в Чешкия център.
първите ми впечетления бяха, малка, но много лилава зала. (не)пълна зала. преобладаваща застаряваща публика. която влиза по средата на филма, излиза, когато си пожелае и мърмори по време на филма. помислих си, добре че не бях си взела големия чувал с очакванията. междувременно бях споделила с няколко приятели за прожекцията. и бях чула скептични и противоречиви мнения. битуваше идеята, че зад всяка Мисия, без значение боготворителна или зелена, стоят задни мръсни мисли, идеи за огромни печалби. отказах се да чуя подробностите. не ми трябваха. така и така, аз отивах. и щях сама да видя и преценя.
филмът беше толкоз жив, напрежението не ме пусна до края. съпреживях 10 години с Jeremy Gilley в тези 80 минути, седейки в малката лилава зала. очите ми на няколко пъти се пълнеха със сълзи, но не защото филмът го изискваше. а заради това, което се случваше в мен. мислите, които се биеха вътре.
един човек, един мъж, (не)известен, (не)богат, живее с Мисията си. живее с Идеята си. и търси как да я направи реалност. без план, без стратегия, без подкрепа. с приятели, и налучквайки пътя си. а пътят е Един Ден без Стрелба, без Насилие. Един Ден, в който всички ще се събудят Свободни и Спокойни.
дали не ти иде да се изсмееш на Идеализма му. много са го направили. лесно ти е на теб, и на тях. ние, в множеството си, живеем в Мир. привиден Мир. никой не стреля по нас на улицата. прибираме се по малките часове на деня, без да се страхуваме. не знаем, какво е това бункер и свистящи бомби. повечето сме така. но някъде там, животът се живее по различен начин. и някъде там, едни деца умират от глад, защото никой не може да стигне до техните райони и да им помогне дали с храна, дали с лекарства.
и пак се връщам на филма и на Jeremy Gilley * Джеръми Гили. хъсът, с който вярва в идеята си, с който се бори за нея. и подкрепата не закъснява. първа се присъединява Angelina Jolie * Анджелина Джоли, .. а след нея и други известни. Jude Law * Джуд Лоу изиграва много важна роля, заминавайки с Джереми за Афганистан. познаваме го като симпатичният англичанин от филмите Closer, The Holiday, My Blueberry Nights. Annie Lennox * Ани Ленъкс, свалям й шапка на тази жена, се включва активно, пеейки.
искаш ли нещо, добро ли е то, насочено ли е към другите, не към теб самия, то ще дойде при теб, ще се случи. талибаните в Афганистан изпращат специално писмо, с което спират огъня за 1 ден. достатъчно време на медицинските екипи да влязат в опасните райони и да се погрижат за децата там. Един Ден. не е хич много. но нали все отнякъде трябва да се започне. и ако се е случило веднъж, то ще се случи отново.
всички си говорим, колко сме всеотдайни. и добри. но малко от нас, правят нещо различно от това да ходят на работа, да се прибират от работа и да трупат вещи. всички ние се вълнуваме, когато гледаме как някой захвърля личния си живот и хуква под куршумите с мисията си да спасява животи. поздравяваме го, но вътре някъде в нас си говорим нещо друго : този е луд, я аз да си стоя тук на топличко, в моята удобна къщичка, какво като някой там си се бие. кой съм аз, че да променя нещо.
егоизмът е заложен във всеки един от нас. той е онова колелце, което понякога спасява животеца ни. но като цяло той е там, за да се борим с него. да предизвикваме себе си и да насочваме усилията си в благо на другите. да мислим и за другите. да се грижим и за другите. а понякога се иска съвсем мъничко.
общността, в която живеем, е сбор от единици човеци. ако не се задвижим, ние, човеците, то и общността няма да се помръдне. Джеръми доказва на практика, че 1 човек може да направи много. а заедно, можем да направим историята. както се казва, твой ред е. Peace Day е вече факт, гърмежите поне в една част от света спират поне за 1 ден.
следващата Мисия на Джереми & Сие е още по. посланието за Мир По Света Поне За 1 Ден да достигне до 3 милиарда души до 2012 година. и тук идва въпроса как ние да се включим?
първите ми впечетления бяха, малка, но много лилава зала. (не)пълна зала. преобладаваща застаряваща публика. която влиза по средата на филма, излиза, когато си пожелае и мърмори по време на филма. помислих си, добре че не бях си взела големия чувал с очакванията. междувременно бях споделила с няколко приятели за прожекцията. и бях чула скептични и противоречиви мнения. битуваше идеята, че зад всяка Мисия, без значение боготворителна или зелена, стоят задни мръсни мисли, идеи за огромни печалби. отказах се да чуя подробностите. не ми трябваха. така и така, аз отивах. и щях сама да видя и преценя.
 |
един човек, един мъж, (не)известен, (не)богат, живее с Мисията си. живее с Идеята си. и търси как да я направи реалност. без план, без стратегия, без подкрепа. с приятели, и налучквайки пътя си. а пътят е Един Ден без Стрелба, без Насилие. Един Ден, в който всички ще се събудят Свободни и Спокойни.
дали не ти иде да се изсмееш на Идеализма му. много са го направили. лесно ти е на теб, и на тях. ние, в множеството си, живеем в Мир. привиден Мир. никой не стреля по нас на улицата. прибираме се по малките часове на деня, без да се страхуваме. не знаем, какво е това бункер и свистящи бомби. повечето сме така. но някъде там, животът се живее по различен начин. и някъде там, едни деца умират от глад, защото никой не може да стигне до техните райони и да им помогне дали с храна, дали с лекарства.
 |
 |
I hope the film inspires you to become involved on 21st September and make your commitment, now and forever, no matter how big or small.
Jeremy Gilley, Founder and Chairman of Peace One Day
всички си говорим, колко сме всеотдайни. и добри. но малко от нас, правят нещо различно от това да ходят на работа, да се прибират от работа и да трупат вещи. всички ние се вълнуваме, когато гледаме как някой захвърля личния си живот и хуква под куршумите с мисията си да спасява животи. поздравяваме го, но вътре някъде в нас си говорим нещо друго : този е луд, я аз да си стоя тук на топличко, в моята удобна къщичка, какво като някой там си се бие. кой съм аз, че да променя нещо.
егоизмът е заложен във всеки един от нас. той е онова колелце, което понякога спасява животеца ни. но като цяло той е там, за да се борим с него. да предизвикваме себе си и да насочваме усилията си в благо на другите. да мислим и за другите. да се грижим и за другите. а понякога се иска съвсем мъничко.
общността, в която живеем, е сбор от единици човеци. ако не се задвижим, ние, човеците, то и общността няма да се помръдне. Джеръми доказва на практика, че 1 човек може да направи много. а заедно, можем да направим историята. както се казва, твой ред е. Peace Day е вече факт, гърмежите поне в една част от света спират поне за 1 ден.
следващата Мисия на Джереми & Сие е още по. посланието за Мир По Света Поне За 1 Ден да достигне до 3 милиарда души до 2012 година. и тук идва въпроса как ние да се включим?
0 коментарa :
Публикуване на коментар