Света Петка, 14 октомври

Днес, 14 октомври, Православната църква почита Света Преподобна Параскева - Петка (Търновска). Тя е почитана и обичана не само в България, но и във всички православни страни. На нея са посветени много храмове и църкви.


Света Петка живяла през Х - ХI век. Родена е в град Епиват (Тракия) на Мраморно море. Израстнала в семейство на заможни българи. Брат й приел от рано монашеството и дори стигнал до архиерейски сан. От малка обичала да помага на бедните, подарявала им дрехите си и заради това родителите й често и се карали, а тя все им отвръщала с думите : Иначе не мога да живея!

След смърта на родителите си, тя раздала имуществото им на бедните и се отдала на монашество и аскетизъм. Отначало живяла в Цариград. След това прекарала 5 години в пост и молитви в Ираклийското предградие, при усамотения храм Покров Богородичен. После отишла да живее в светите земи на Палестина. Осъществила и мечтата си - да посети и да се поклони на Гроба Господен, както и да посети местата, в които е живял Божия син. Останала и живяла в Йорданската пустиня почти до края на живота си. Последните 2 години от живота си прекарала сама в родния си Етиват. Казват, че нейните мощи са чудодейни - изцелили са безброй тежко болни от неизлечими болести, помагнали са на слепи да прогледнат, на други да проходят...

От съборния храм Свети Апостоли по заповед на цар Иван Асен през 1238 година, мощите на Света Петка са пренесени в Търново в храма Преподобна Петка, който бил специално построен в нейна чест. През 1393 година турците превземат Търново и затова мощите и биват пренесени във Видин. Три години след това, когато и Видин пада под турско владение, светите й мощи са пренесени в Сърбия. Там те остават до 1521 година, когато Сюлейман Великолепни превзема Белград и изпраща мощите й в Цариград. След повече от столетие през 1641 година биват преместени от Йон Василий Воевод в град Яш, Румъния, където се намират и до ден днешен.

Освен благочестивия й живот и чудотворните й мощи, за всеправославната почит към Света Параскева голямо значение има и нейното име, което на гръцки означава Петък. Това е денят на кръстната смърт на Спасителя. Монахинята Света Параскева често се изобразява на икони и стенописи редом със Света Неделя в царски одежди - символ на Възкресението в неделния ден. Света Петка се смята за покровителка на децата и овчарите.

С празнуването на деня на Света Петка - Петковден, започват зимните календарни празници. На този ден освен, че се отбелязвал края на стопанската година, но и започвала подготовката за дългата зима. В чест на светицата се извършвали най-различни традиционни обреди. Правели се наречени курбани, служби за здраве, сборове, освещавали се къщи, жените раздавали питки за здраве. На курбаните се колели само мъжки животни, а при освещаването на къщите стопаните оставяли на прага сито, за да могат в него гостите да пускат пари и кокоши пера - за лек, спорен и заможен живот.

От този ден се разрешавали годежите и сватбите, забранено било извършването им в петък, защото това бил денят на кръстната смърт на Христос. На този ден също са се правели и първите зимни (момински) хора. На които са се хващали всички несгодени моми.

Старите хора са вярвали, че 12-те дни след Петковден до Димитровден са лоши (нечисти) дни и не бива да се подхваща нищо ново, да не се шие, тъче, сее - за да не донесе нещастие в къщата.

Приятен ден и честит празник на всички именници!!