11 минути.

Светът се върти около нещо, което трае 11 минути.

11 минути. точно толкоз. нито по-малко. нито много повече. замислял ли си се какво се крие зад тези 11 минути. зад заглавието на книгата на Коелю. ако си я чел, знам, че знаеш. ако не си, то сега ще разбереш. след като прочетеш парченце от дневника на Мария. една проститутка. в Женева. дошла от Бразилия.

Из дневника на Мария, един скучен неделен следобед:

Всички мъже, независимо дали са ниски или високи, арогантни или стеснителни, симпатични или надменни, имат нещо общо: идват в бара със страх. По-опитните го прикриват, говорейки прекалено високо, no-срамежливите не успяват и започват да пият, за да прогонят това усещане. Но съм абсолютно сигурна, със съвсем малки изключения - и това са 'специалните клиенти', които Милан още не ми е представил, - че наистина се страхуват.

От какво се боят? Всъщност аз съм тази, която би трябвало да трепери. Излизам от бара, отивам на чуждо място, не съм достатъчно силна физически, не нося със себе си оръжие. Мъжете са много странни, нямам предвид само тези, които идват в Копакабана, а всички, които съм познавала досега. Способни са да се бият, да крещят, да заплашват, а умират от страх пред една жена. Може би не пред тази, за която са се оженили, но винаги има някоя жена, която ги плаши и ги подчинява на всички свои капризи, била тя и собствената им майка.

Мъжете, с които се бе запознала след пристигането си в Женева, правеха всичко възможно, за да изглеждат самоуверени, сякаш управляваха не само собствения си живот, но и целия свят. Мария обаче виждаше в очите на всеки от тях страха от съпругата, паниката, че може да не получат ерекция, че няма да успеят да се докажат като истински мъже дори пред една проститутка, на която плащат.

Ако са си купили обувки, които не им харесват, се връщат в магазина с касовата бележка в ръка и настояват да им бъдат върнати парите. Но ако не получат ерекция, въпреки че са платили за компаньонката си, никога няма да се върнат в същия бар от страх, че историята се е разчула сред останалите момичета, което би било голям позор.

Аз съм тази, която би трябвало да се срамува, че не е успяла да възбуди мъжа.
А се получава така, че те се срамуват.

За да избягва подобни притеснения, Мария винаги се стараеше да ги предразположи, а когато някой от тях й се виждаше прекалено пиян или твърде уязвим, тя избягваше да прави секс и се ограничаваше единствено с ласки и мастурбиране. Те оставаха доволни, колкото и абсурдно да й се струваше, като се има предвид, че и сами можеха да мастурбират.

Не биваше да допуска клиентите й да се чувстват засрамени. Всички тези мъже, толкова властни и арогантни в работата си, където непрекъснато им се налагаше да общуват с чиновници, клиенти, доставчици, да се справят с предразсъдъци, тайни, преструвки, лицемерие, страх, потиснатост, приключваха деня в един бар и плащаха, без да се замислят, триста и петдесет франка, за да престанат да бъдат самите те поне една нощ.

Поне една нощ? Стига, Мария, ти преувеличаваш. Всъщност са четирийсет и пет минути, а ако не броим свалянето на дрехите, някоя друга престорена милувка, баналния разговор, обличането на дрехите, ще сведем времето на самия полов акт до единайсет минути.

Единайсет минути. Светът се въртеше около нещо, което трае само единайсет минути.
И заради тези единайсет минути в рамките на едно денонощие (ако приемем, че всички правят секс с жените си всеки ден, което би било лъжа и пълен абсурд) мъжете се женеха, издържаха семейство, понасяха плача на децата си, търсеха оправдания за закъсненията си, захласваха се по десетки, стотици други жени, с които биха желали да се разхождат край Женевското езеро, купуваха скъпи дрехи за себе си и още по-скъпи за жените си, плащаха на проститутки, за да компенсират онова, което им липсваше; на тях се крепеше една огромна индустрия от козметични средства, диети, гимнастика, порнография, власт - а когато се срещаха с други мъже, изобщо не говореха за жени, както е прието да се мисли. Разговаряха най-вече за рабоа, пари и спорт.

Имаше нещо много погрешно в съвременната цивилизация и то не беше свързано с унищожаването на тропическите гори на Амазония, озоновия слой, смъртта на пандите, цигарите, канцерогенните храни, положението в затворите, както се тръбеше в пресата.
Беше свързано с това, което Мария правеше: секса.

Но Мария го правеше не за да спаси човечеството, а за да увеличи банковата си сметка, да издържи още шест месеца на самотата и на избора, който бе направила, за да може да изпраща всеки месец пари на майка си (която много се зарадва, като научи, че отначало парите не са пристигали заради швейцарските банки, които не функционирали толкова добре, колкото бразилските пощи), да си купува всичко, за което бе мечтала, но никога не бе имала. Премести се в много по-хубав апартамент, с централно отопление (въпреки че вече беше лято) и изглед към някаква църква, японски ресторант и едно уютно кафене, в което тя често се отбиваше, за да прегледа вестниците.

Но както си бе обещала, налагаше се да изтърпи още половин година това ежедневие: Копакабана, ще пие ли нещо, какво мисли за Бразилия, хотела, да вземе парите предварително, да поддържа някакъв разговор и да умее да докосва точните места - както по тялото, така и в душата, най-вече в душата, - да помогне за разрешаване на интимни проблеми, да бъде приятелка за половин час, от който единайсет минути ще бъдат пропилени в разтвори си бедрата, затвори си бедрата, стенания, имитиращи удоволствие. Благодаря, надявам се да ви видя отново другата седмица, вие сте истински мъж, ще ми разкажете края на историята следващия път, когато се срещнем, много щедър бакшиш, но наистина нямаше нужда, изпитах голямо удоволствие да бъда с вас.

И най-вече никога да не се влюбва. Това беше най-важният, най-разумният от всички съвети, които една от бразилките й беше дала - преди и тя да изчезне, тъй като вероятно се беше влюбила. Още след първите два месеца получи много предложения за женитба, от които поне три бяха много сериозни: от директора на една счетоводна фирма, от пилота, с когото бе прекарала първата вечер, и от собственика на магазин за хладно оръжие. И тримата й обещаваха 'да я спасят от този живот' и да й осигурят почтен дом, бъдеще, може би деца и внуци.

И всичко това само за единайсет минути на ден?

. . . . . . . . . .
сетих се за това парченце тази сутрин. в разговора. просто изникна отнякъде. първо стана дума за контрола. за подчиняването. и така стигнах до Коелю и едно друго парче от въпросния роман : 11 минути. стана обаче много дълго. и утре ще продължа по темата. за насладата.



Facebook Comments

6 коментарa :

Анонимен каза...

Не ми харесва Коелю.Както и да се свежда всичко до секса. Елементарно и повърхностно! Не случайно е любим на всички манекенки, мутреси и чалга звезди- и то точно тази негова книга- оправдава техния начин на живот и мислене.

Анонимен каза...

За втори път тук срещам разсъжденията на една изгубена жена излязли под писалката на един мъж.Този мъж е световно известен!Той търси философията на живота от много гледни точки.Е не знам дали не е прав, че повечето хора живеят за тези 11 минути.Това са 11 минути в които без контрол със усещането за достигане по-близо до Бога, ние създаваме бъдещото си поколение!С контрол и подчинение се доставя удоволствие на едната страна и отричане от душата-от другата страна.Но хубавото е, че поне има право на избор!

Анонимен каза...

Аз не мисля, че е елементарно и повърхностно .. а книгата, както и писалтеля са харесвани, защото всичко е представено по един различен начин, който явно допада на хората.А това, че е любим на манекенки, фолк тупалкки и тем подобни е нещо съвсем относително, защото не мисля, че първо е определящо за писателя какъв е, нито, че аз или който и да било в мойта среда, който е чел книгата спада към тази категория.Лично аз мисля, че Коелю пише различно и доближаващо се до реалността.За мен е много голям писател ..

Анонимен каза...

Не съм чела 11 минути, а от това което прочетох се отвратих. примитивизма за масите от латинамериканската литература съчетан порнография и турски сериали.
Наистина ли толкова е паднало нивото НИ на емоционална и психическа душевност?
Някак си приема уклон -житейска мелодрама- размисли и страсти във Филиповци.Цъ!
Наистина - след апломба- кой не е чел 11 мин, това постче с този откъс бе истински психологически шок
Хора усмихвайте се,радвайте се на живота, учете и дерзайте, с.. и по-малко елементаризъм и пещерен битовизъм

Анонимен каза...

Рано или късно трябва да победим страховете си, защото духовното израстване се осъществява чрез всекидневното проявление на любовта. Аз не мисля че книгата е пошла, напротив ..

Анонимен каза...

Всеки има право на лично мнение. За мен книгата не е пошла. Да има сцени, които са доста... сексуални... но в любовните романи ги има повече. Освен това в тази книга няма нищо измислено, няма нищо излишно. Очаквах някой да я отвлече, да я бие и кой знае колко неща, но останах приятно очаровано, че ги нямаше именно тези сапунени неща (не че не съществуват, но нямаше да е толкова добър романа). Що се отнася до блондинките, мутресите и чалга певици, мое лично мнение, е че го харесват, защото по-умните от тях го харесват. Аз не съм нито една от тези три категории, но харесвам този роман. Вярвам, че човек е вътрешно уравновесен, духовно стабилен едва когато наистина е опознал най-добрата си страна и най-лошата си страна, за да постигне онази идеална среда, за която говори Аристотел. Не живея в България, живея в град, чието население е колкото цялото население на България и четох тази книга докато пътувах в метрото. С нетърпение очаквах да вляза в метрото, за да я продължа, да видя какво ще стане. В тази книги не става въпрос само за проституцията, а за силната и слабата воля, за доброто и злото, за личния избор и отказа от него, за амбициите, за любовта и омразата, за разликата между мъжете (не всички мъже са еднакви, както не всички жени са еднакви)... ЗА МЕЧТИТЕ, които те крепят, когато си мислиш че си на дъното. Жената, която не е чела книгата, не може да си прави извод само от отказ от книгата, защото няма как да усети "енергията на цялата книга". Госпожо трябва да прочетете един отказ от книгата по към края е, когато библиотекарката води монолог след като е пропуснала шанса си да сподели на Мария, за изнавярата си. Коелю е добър писател, макар че има книги, които не ме грабнаха особено много. Двете ми любими негови книги са "11 минути" и "Алхимика".

Мишела Иванова

Публикуване на коментар