Женски размисли.

Напоследък доста често изпадам в размисли дали съм добре или съм изтрещяла, защото проверявам всичко, ама всичко в Гугъл преди да взема решение за каквото и да било - кой курс по танци да захвана, какъв матрак да си купя (и трябва ли му и подматрачна рамка!), чувал ли е някой за марката обувки, която ми хвана окото, коя книга да прочета (ако може да не е учебник или самоучител...) и т.н.

Като че ли процеса по взимане на решения става все по-труден, и то благодарение на изобилието от информация, с която буквално ни заливат от всички страни.



Като бях малка беше по-лесно - или ми купуват червените ботуши от Нармаг-а, или не, или ям мандарини по Коледа, или чакам следващата, или има пари за ново яке, или по-често - не. Не че изпитвам носталгия по тия времена...

Сега е друго - винаги ще се намери някой добър човечец да те светне да не ходиш в хотела, който най-много ти е харесал, щото имало руски туристи дето омитали закуската още преди да си я подушил или пък услужлив бивш служителя на някоя бедна фирмичка, който разкрива в детайли всичките й тайни (даже и тези, за които не си и чувала).

Аз, разбира се, не вярвам сляпо на тия препоръки (или как там е антонима им), а селектирам внимателно коя информация според мен е достоверна, след като съм попрочела малко повечко...

И си казвам - дали цялата тая работа всъщност не ми усложнява живота, дали ровенето в избор на най-доброто не ми отнема ценно време в правене на добри неща и срещи с мили хора и защо, аджеба, не мога да поема риска да си купя сокоизтисквачка без да съм й видяла функционалностите и програмите...в действие?

Може би имам време за губене, или пък така ми е (уж) по-лесно, като всичко е под контрол, премерено, проверено...

А при теб как е?