Женски размисли.

Напоследък доста често изпадам в размисли дали съм добре или съм изтрещяла, защото проверявам всичко, ама всичко в Гугъл преди да взема решение за каквото и да било - кой курс по танци да захвана, какъв матрак да си купя (и трябва ли му и подматрачна рамка!), чувал ли е някой за марката обувки, която ми хвана окото, коя книга да прочета (ако може да не е учебник или самоучител...) и т.н.

Като че ли процеса по взимане на решения става все по-труден, и то благодарение на изобилието от информация, с която буквално ни заливат от всички страни.



Като бях малка беше по-лесно - или ми купуват червените ботуши от Нармаг-а, или не, или ям мандарини по Коледа, или чакам следващата, или има пари за ново яке, или по-често - не. Не че изпитвам носталгия по тия времена...

Сега е друго - винаги ще се намери някой добър човечец да те светне да не ходиш в хотела, който най-много ти е харесал, щото имало руски туристи дето омитали закуската още преди да си я подушил или пък услужлив бивш служителя на някоя бедна фирмичка, който разкрива в детайли всичките й тайни (даже и тези, за които не си и чувала).

Аз, разбира се, не вярвам сляпо на тия препоръки (или как там е антонима им), а селектирам внимателно коя информация според мен е достоверна, след като съм попрочела малко повечко...

И си казвам - дали цялата тая работа всъщност не ми усложнява живота, дали ровенето в избор на най-доброто не ми отнема ценно време в правене на добри неща и срещи с мили хора и защо, аджеба, не мога да поема риска да си купя сокоизтисквачка без да съм й видяла функционалностите и програмите...в действие?

Може би имам време за губене, или пък така ми е (уж) по-лесно, като всичко е под контрол, премерено, проверено...

А при теб как е?




Facebook Comments

6 коментарa :

Maya каза...

И при мен е така :)
Много точно си го описала, всичко което ми трябва минава през филтъра на интернет. Но може би просто не мога да си позволя удоволствието да дам малкото си налични средства, за нещо което може да не ми върши работа. Иначе понякога си купувам и импулсивно разни неща без да знам марката и данните им :)

Галина каза...

Защо ли и при мене нещата се повтарят, както и при Мауа.Мисля че зависи от настроението ми- обикновенно съм човек на контрола и тогава прибягвам до двоината проверка- нет-а, приятели, а когато изпадна в безрасъдното си настроение си купувам импулсивно нещица за които после сажалявам.

Lilyana каза...

Мдаа, въпреки щателната проверка на всичко предварително кефа от импулсивното купуване/ правене на нещо си остава, а това, че после може и да съжаляваме не е болка за умиране, защото поне при мен, тъй като се случва сравнително рядко) емоциите най-често са силно положителни.

Анонимен каза...

Naistina egednevieto ni e zaliato ot informatzii za tova i onova i ... No, triabvali ni da znaeme vsi4ko?! Sami triabva da re6ime - kakvo i dokolko ni interesyva. Tova za dobro ili zlo e ve4e 4ast ot na6iat na4in na givot. Kakvo li 6te prikazvat xorata cled 2-3 pokolenia? Na6ite razmisli naviarno 6te im se stryvat tolkova naivni...

skarleta каза...

Аз също се допитвам за много неща до Гугъл,преди да взема решение.Но напоследък се изхитрих.За всяко нещо задавам въпрос и си отговарям с хорарна карта.Дори и тото не пускам,преди да погледна хорара.

Анонимен каза...

:)...не..., не е от времето за губене, просто имаме по-голям избор и умение да се доберем до повече информация:) Няма нищо лошо в това да избираш май-доброто от това, което можеш да си позволиш!
А иначе и аз си спомням за ония дни по Коледа, когато единствено и само помирисвахме банани...и то вечно зелени :)))

Публикуване на коментар