детските въпроси.

И понеже настроението ми върви винаги редом до времето, днес си казах, че не трябва дъждът да помрачава именно днешния ден. Защо, не мога да си отговоря, защото има една мисъл, че обичат слънцето онези, които не са танцували под дъжда.

Отворих пак онази папка и забелязвам как вниманието ми се привлича само към тъжни, мрачни неща...несподелена любов или някакъв вид самота, или всичко, което би било идеално, за да ме вкара в последно време любимата ми емоционална дупка.

Пропуснах ги, като смело давах към края на папката, където знам, че преди около година или две, бях намерила нещо, което знаех ,че някой ден ще ми потрябва..и не, защото ще намеря отговори там, а именно въпроси..

Имам най-прекрасната сестра и племенничка на света, не мога да опиша връзката, която имам..по-рано със сестра ми, а сега и с невероятното човече, което от ден на ден все повече ми липсва (рядко се виждаме). И когато ме види...тази прегръдка..Не мога да я опиша,но и сега се почувствах толкова добре. Едни малки детски ръчички, които се увиват около врата ми в някаква невинна схватка, която пожелавам да бъде заключвана около всеки.



По онова време се опитах да работя на бюро, по цял ден прикована към монитора на един компютър, с ръка винаги в готовност да вдигне телефонната слушалка. И естествено намирах някакво четиво, което да запълва съзнанието ми, та да минат тези мъчителни часове, които прекарвах в разговори с хора, които не познавах, които дори не исках да виждам. Бях се научила да ги разпознавам по гласовете..имаше толкова студени хора..
Попаднах на едно четиво, заради което бързо отидох до принтера и извадих на лист хартия, а по-късно дадох на сестра ми..

....Сутринта в офиса срещам мрачната физиономия на колегата Георги. Мълчаливо пие кафе и изглежда изнервено. Изведнъж ни в клин, ни в ръкав бърка в джоба си и вади някакъв лист хартия и почва:

- Сутринта жена ми ме подхвана: Не обръщаш внимание на децата. Работа, работа, ама те си искат своето. Растат и непрекъснато питат. Уморена съм...Какво толкова - и викам - като питат,отговаряй. А тя - Отговаряй ти! И ми пъхна този лист в ръцете.

И Георги уплашено започна да чете:

Защо доставчикът на пици идва по-бързо от линейката на Бърза помощ?
Защо хората си поръчват двоен хамбургер,голяма порция пържени картофки и след това диетична кола?
Защо майката не може да си слага очна спирала със затворена уста?
Защо думата съкращение е толкова дълга?
Защо трябва да кликнеш Start за да затвориш Windows ?
Защо лимоновият сок съдържа изкуствени ароматизатори, а таблетките за миялната машина - натурален лимонов сок?
Защо не произвеждат храна за котки с вкус на мишки?
Защо на опаковките за храна на кучета пише : Нов, по-добър вкус - че кой я е пробвал?
Защо заведенията и магазините, които са отворени 24 часа в денонощието, имат ключалки?
Всеки е чувал за неразрушимата черна кутия в самолета...защо не направят целия самолет от този материал?
Ако летенето е толкова безопасно, защо залата на пристигащите на летището се нарича терминал?
Защо натискаме бутоните на дистанционното по-силно, когато батериите са почти празни?
Защо пилотите камикадзе носят каски?
Защо перем хавлиите за баня след къпане - не сме ли чисти, когато ги използваме?
Как са успели да сложат табела Забранено ходенето по тревата в средата на тревната площ?
Защо Ной не е утрепал последните два комара?
Защо овцете не се смаляват, когато вали?

...И още подобни въпроси, които признавам си, преди да прочета това не се бях замисляла толкова за тях..

Стигнах до извода, че наивните въпроси на децата съдържат толкова логика и истина, разбира се, можем да отговорим на тях, но тогава може би нещо ще изгуби очарованието си..дали ние, когато най-после дадем отговор, дали децата, които очакват да чуят друго..или най-малкото, ще премахнем диетичната кола от обяда си.