локум, локум. рахат за душата.

облизвам пръсти, покрити с пудра захар, и сядам да пиша.
пуснала съм си турски ритми : Turkish Groove на Putumayo.

седмица мина откакто се върнах от Истанбул. а мислите ми все още са там. скитат се из малки улички. губят се. и се намират. посягат към любезно поднесения поднос с локум. усмихват се всеки път, когато чуят Комшу, Комшу. радват се. заедно с милите, чак сладникави продавачи. отказват да се пазарят и плащат винаги една идея в повече. но какво пък. нали са щастливи. тези мои мисли.
посягам към поредната хапка локум.
търся вдъхновение в насладата.

знаеш ли, че така добре познатия ни локум е едно от най-старите сладкарски изделия. иде от дебрите на Османската империя. някъде там в 15 век. легендата за локума гласи, че един известен Султан поръчал на личния си сладкар да забърка уникални сладки, за да угоди на жените си. след много опити сладкарът представил на Султана магическа рецепта, която и до днес не е променена. сладкарът смесил захарен сироп, различни аромати и ядки. и така угодил на Султанския харем.

през 19 век един британец, чието име не се споменава никъде, който пътувал честичко до Истанбул и бил запален любител на турските сладости, поръчал да му доставят локум в Англия под името = Turkish Delight. или Турска наслада. до ден днешен кутиите с локум носят това заглавие.

локумът е известен в родината си и като rahat hulkum. буквалният превод гласи нещо като : доволство за гърлото. рахат ни е позната думичка. с нея обикновено обрисуваме картинката на доволството и задоволството. румънците я използват направо за локум.

ах. локум. локум. сладка радост за душата ми.




Facebook Comments

6 коментарa :

Анонимен каза...

просто е невероятно ,че можеш да пътуваш и да се наслаждаваш на това.Поздравявам те за хубавите ти впечатления.

Анонимен каза...

Ех, Натали!
Само как ме подсети за този турси локум!
когато бях в 9-ти клас имах една съученичка, на която баща й работеше в Турция и честичко изпращаше най-различни кутии с локум. Тогава за първи път опитах турския локум, който нямаше нищо общо с този, продаван у нас. Толкова ми беше харесал, че все намирах повод да ходя у тях, за да ме черпят от тази сладост!
Сега ти с тези редове ме върна в онези години и си припомних удоволствието, което изпитвах когато локумът се топеше в устата ми!

Поздрави!

Анонимен каза...

АБЕ ЕЙ, КЪВ Е ТОЯ ЛОКУМЕН ФЕТИШ БЕ КОПЕЛЕ






ЛОКУМЧО ПРЕЗИДЕНТ



!

Анонимен каза...

Страхотни преживявания сте имали явно,Турция наистина е прекрасна страна!
И аз лапам турски локуми доста често :))

Локум каза...

Мммного обичам локум! Има различни легенди за локума, има и една за красива българска девойка, която била спасена от султанския харем от своя мъж, който я откупил като поднесъл локум на султана. Българската нишка ;)

Турция- почивка каза...

Локума определено е наслада за душата и за настроението.Благодаря за интересната статия и дано пак ни пишете.Всеки ,който се връща от Турция ми носи от там локум,понеже знаят че страшно много обичам.И всеки път е различен.Не знам колко модела имат и така и не мога,който точно ми е любим,понеже всичките имат уникален вкус.Снимката тук е с орехче или някаква ядка.Хапвала съм и такъв , но беше по скоро червеникав на цвят.Локума си е един деликатес и макар и в днешно време децата да не го цената така, то и в козунаци спокойно все още слагам като приготвям.

Публикуване на коментар