кучетата в ролята на учители.

кучетата живеят по-кратък живот от нашия. знаеш ли защо?

ние, Хората се раждаме, за да се научим как да живеем добре. да обичаме всички и така през цялото време. и да бъдем добри. също. е, кучета вече знаят как да го правят, така че те не трябва да остават толкоз дълго на таз земя.

те, кучетата, живея просто. обичат щедро. пука им много. ако кучетата бяха нашите учители, то ние щяхме да запомним от тях:

когато обичаш някой, тичаш да го поздравиш като се прибира удома.
не пропускаш възможност да се позабавляваш.
изпитваш истински екстаз от вятъра брулещ лицето ти.
бягаш, скачаш и играеш, и така всеки ден.
радваш се на вниманието и се оставяш да те докосват.
не хапеш, когато и мърморенето върши работа.
в топли дни, полягаш по гръб на тревата.
а в горещи, пиеш много вода и се изтягаш под сянка.
когато си щастлив, разкършваш тяло в диви ритми.
изпитваш наслада след дълга разходка.
подремваш си. верен си.
не се преструваш на нещо, което не си.
ако това, което искаш е заровено, копаеш, докато го намериш.
когато някой има лош ден и мълчи, сядаш до него и го гушваш.
радваш се на всяка минута, всеки ден.