Китара в нощта

Китара в нощта Някъде в здрача син свири китара, струните галят сръчни ръце... Сънно щурците рефрена повтарят, славей припява с глас на звънче... Мрежа заплела е лятната вечер, сребърен прах е посипал града... Тихо е, само акорди далечни нежно звънят и събуждат нощта... В тях оживяват стаени копнежи, сън несънуван, неясна мечта... Пориви луди и страстни надежди сладка магия вливат в кръвта... С дъх на липи упоено е лятото, бягат светулки, пада звезда... Нейде дълбоко вибрира земята, звън на китара пали нощта...