Една история за Любовта

- Обичаш ли ме? - Обичам те! - Докажи ми! - Ще ти докажа! - А можеш ли да ми свалиш звезди? - Да, мога! Ще ти сваля... - Ти лъжеш! - Не, не лъжа! - Ти не можеш да ги достигнеш. Ако се протегнеш към небето, като черешка ще се търкулнеш след това. - Аз наистина мога! - Отново ме лъжеш. Хайде, повдигни се да те видя! Покажи ми! - Ще ти покажа, но ще се наложи да умра... - Добре тогава, жертвай се заради мен! - А какво ще стане после? - Ще си доказал любовта си. - Но аз не съм готов... - Махай се! - Защо? - Защото ти ме лъжеш и ще продължаваш да ме лъжеш! - Но, ако мен ме няма, ти ще страдаш... - Е, и какво? Ти обеща да ми свалиш звезди, значи си длъжен да изпълниш обещанието си! Иначе не искам да те познавам! - Така и ще стане, но помни, че това не е игра. Аз мога да ти докажа, че говоря истината, но когато те убедя, ти горчиво ще съжаляваш за последствията... Ще ти е студено и самотно без мен... - Чакай!... Ти накъде...?! - Аз тръгнах за звездите... Заради Теб... накрай света... Очаквай нощта! - Почакай! Как ще разбера, че си ми свалил звезди? - Ще разбереш, защото ще ги видиш. Казах ти, че мога... И те се разотишли. Девойката потънала в мечти, а в зелените очи на младежа се четяла мъка... Той си спомнил за топлината на нежните й устни, за слънчевата й усмивка, за съвършената й красота. Спомнил си за звучния й смях, за ясните й очи с изразителен блясък... Сърцето му запяло, но тежко въздъхнала душата му. Неговата любима била толкова прекрасна и толкова добра, че заради нея бил готов на всичко. Той я обичал повече от живота си... И младежът тръгнал. Но си тръгнал завинаги. Никой не разбрал накъде. Пък и той на никого не казал... А девойката дочакала нощта и щом паднал мракът, от небето се изсипал дъжд от светлини. Но този дъжд не бил от капки или от сълзи. Бил неочакван, грандиозен дъжд от ярки звезди! Сторило й се, че небето се взривява. Не била способна да подчини тези звезди на своята власт. Затихнали часовниците и времето се забавило... Девойката гледала и не вярвала на очите си. Такава красота никога през живота си не била виждала! Душата й засияла от щастие... Да, той я обича!!! Обича я! Той не лъже! Тя вярва в любовта му! И посред нощ хукнала към дома му. Видяла, че вратата била отворена и навсякъде светело. Всичко си било на мястото, но младежът не бил там. Напразно го очаквала. Денем и нощем го търсила с ясните си очи. В паметта й завинаги се врязал споменът за фантастичния звезден дъжд и необикновените сияния... И тогава момичето разбрало, че само ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ е способна на голяма жертва! Че е необятна и безкрайно свободна! И че в нея се съдържа огромна сила...