Една история за Любовта


- Обичаш ли ме?
- Обичам те!

- Докажи ми!
- Ще ти докажа!

- А можеш ли да ми свалиш звезди?
- Да, мога! Ще ти сваля...

- Ти лъжеш!
- Не, не лъжа!

- Ти не можеш да ги достигнеш. Ако се протегнеш към небето, като черешка ще се търкулнеш след това.
- Аз наистина мога!

- Отново ме лъжеш. Хайде, повдигни се да те видя! Покажи ми!
- Ще ти покажа, но ще се наложи да умра...

- Добре тогава, жертвай се заради мен!
- А какво ще стане после?

- Ще си доказал любовта си.
- Но аз не съм готов...

- Махай се!
- Защо?

- Защото ти ме лъжеш и ще продължаваш да ме лъжеш!
- Но, ако мен ме няма, ти ще страдаш...

- Е, и какво? Ти обеща да ми свалиш звезди, значи си длъжен да изпълниш обещанието си! Иначе не искам да те познавам!
- Така и ще стане, но помни, че това не е игра. Аз мога да ти докажа, че говоря истината, но когато те убедя, ти горчиво ще съжаляваш за последствията... Ще ти е студено и самотно без мен...

- Чакай!... Ти накъде...?!
- Аз тръгнах за звездите... Заради Теб... накрай света... Очаквай нощта!

- Почакай! Как ще разбера, че си ми свалил звезди?
- Ще разбереш, защото ще ги видиш. Казах ти, че мога...

И те се разотишли.
Девойката потънала в мечти,
а в зелените очи на младежа се четяла мъка...

Той си спомнил за топлината на нежните й устни,
за слънчевата й усмивка, за съвършената й красота.
Спомнил си за звучния й смях,
за ясните й очи с изразителен блясък...

Сърцето му запяло,
но тежко въздъхнала душата му.
Неговата любима била толкова прекрасна и толкова добра,
че заради нея бил готов на всичко.
Той я обичал повече от живота си...

И младежът тръгнал.
Но си тръгнал завинаги.
Никой не разбрал накъде.
Пък и той на никого не казал...

А девойката дочакала нощта и щом паднал мракът,
от небето се изсипал дъжд от светлини.
Но този дъжд не бил от капки или от сълзи.
Бил неочакван, грандиозен дъжд от ярки звезди!

Сторило й се, че небето се взривява.
Не била способна да подчини тези звезди на своята власт.
Затихнали часовниците и времето се забавило...

Девойката гледала и не вярвала на очите си.
Такава красота никога през живота си не била виждала!
Душата й засияла от щастие...


Да, той я обича!!!
Обича я! Той не лъже!
Тя вярва в любовта му!

И посред нощ хукнала към дома му.
Видяла, че вратата била отворена и навсякъде светело.
Всичко си било на мястото, но младежът не бил там.

Напразно го очаквала.
Денем и нощем го търсила с ясните си очи.
В паметта й завинаги се врязал споменът
за фантастичния звезден дъжд и необикновените сияния...

И тогава момичето разбрало, че
само ИСТИНСКАТА ЛЮБОВ е способна на голяма жертва!
Че е необятна и безкрайно свободна!
И че в нея се съдържа огромна сила...




Facebook Comments

7 коментарa :

Златина каза...

Прекрасно...

Dani каза...

Бих предпочела нещо по -естествено и истинско/не е необходимо да сваляш звезди и да правиш такива жертви за да съществуеа любов между двама души/

Анонимен каза...

Не е нужно да доказваме любовта си по този начин.Тя трябва да се усети,да се почувства!Блажени са онези,които могат да я усетят и преживеят!

Анонимен каза...

големи тъпотии и клишета. четете литература. стига графомания, замърсявате мрежата

Sofiq Dimitrova каза...

Mnogo tajna istoriq.Neveroqtno e dokade moje da stigne 4ovek ,voden ot egoizma si.

Милена каза...

А замислихте ли се за поуката?
За мен поуката е една: за да постигнеш това което искаш, трябва да направиш много голяма жертва.
Въпрос на интерпретация.

@Анонимен каза...
"големи тъпотии и клишета. четете литература. стига графомания, замърсявате мрежата"

Преди да жулиш другите, защо не се пробваш да напишеш ти нещо, което да си струва да бъде прочетено?

Наталия каза...

не е нужно да търсиш доказателства за любовта, тя се усеща, или я има или не:)

Публикуване на коментар