Това, което прави Живота интересен

...Това, което прави живота интересен, е възможността да осъществиш мечтите си.

* * *

...Когато човек силно желае нещо, цялата Вселена му съдейства, за да го постигне.

* * *

...Само едно нещо прави мечтата невъзможна: страхът от провал!

* * *

...Когато често се срещаме с дадени хора, те стават част от живота ни. И като станат част от живота ни, започват да се опитват да го променят. И се сърдят, когато не правим това, което те изискват от нас. Понеже всеки си мисли, че знае как другият трябва да живее живота си, но всъщност никой не знае как трябва да живее своя собствен.

* * *

...Ако някога протестирам, то е само защото съм човешко сърце, а сърцата на хората са устроени така. Страхуват се да осъществяват най-големите си мечти, защото смятат, че не ги заслужават или пък че няма да ги постигнат. Ние, сърцата, умираме от страх само при мисълта за любов, изчезнала завинаги, за мигове, които биха могли да бъдат прекрасни, а се е случило обратното, за съкровища, които биха могли да бъдат намерени, а са останали заровени в пясъка. Защото ние много страдаме, когато това се случи.

* * *

...Когато едно нещо се случи един път, не е задължително да се повтори, но случи ли се два пъти, то със сигурност ще има и трети път.

* * *

...Когато дните ни изглеждат еднакви, значи сме спрели да забелязваме хубавите неща, които се случват в живота ни.

* * *

...Сигурно Бог е създал пустинята, за да може човек да се усмихне при вида на палмите.

* * *

...Ако можеш никога да не излизаш от настоящето, ще бъдеш щастлив човек. Ще разбереш, че в пустинята съществува живот, че небето е осеяно със звезди, а воините се бият, защото това е част от човешкото битие. Животът ти ще се превърне в безкраен празник, защото той не е нищо друго освен моментът, в който живеем.

* * *

...Да се радваме на настоящето..., да изживеем този миг с помощта на уроците от миналото и мечтите за бъдещето!

* * *

...Всеки човек на земята има свое съкровище, което го очаква, добави сърцето му. Ние, сърцата, рядко споменаваме за тези съкровища, тъй като хората вече не искат да ги откриват. Говорим за съкровища само на децата. После оставяме животът да упъти всеки към собствената му съдба. Но, за съжаление, малко са тези, които следват начертания им път. И тъй като хората мислят, че светът е пълен със заплахи, той наистина се изпълва с такива. Тогава ние, сърцата, започваме да говорим все по-тихо, ала никога не замлъкваме съвсем. И се молим думите ни да бъдат чути: не искаме хората да страдат заради това, че не са послушали гласът на сърцето си...

Из "Алхимикът" на Паулу Коелю





Facebook Comments

4 коментарa :

Dimana каза...

Страхотни са, Мел!!! Красиви извадки от една невероятна книга :)))

Melisa каза...

Да, красиви думи, носещи мърдост в посланията си :)

Анонимен каза...

Четох "Алхимикът" , а също и други книги от Паулу Коелю - толкова мъдрост, толкова сила има в тях! Страхотни мисли! Невероятен писател!

Анонимен каза...

mnogo dobre kazano i zvu4i perfekno

Публикуване на коментар