Нямам нужда от повече

Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели - стигат ми двама-трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат. Ала само такива, които с радост те срещат, с радост изпращат, в своите редки и трудни празници моите песни, моите песни те да запеят. Ала само такива, които, гръм ли удари, свят ли помръкне, даже и в гроба да знаеш, че някой рови земята, рови земята да те измъкне. Не, Нямам нужда, Нямам нужда от много приятели - стигат ми двама-трима, ала само такива, които в сърцата си рани от моите болки да имат. * * * Да, и аз нямам нужда от много приятели. Стигат ми тези, които имам. Щастлива съм, че ги имам. Благодаря ви, че ви има! (зная, че ще се познаете, усмивките този път са за вас)