нещо ми липсва или нещо искам.

нещо ми липсва. така e. всъщност от няколко дни, това е чувството. всичко си е наред. правя това, което обичам. навън грее слъчице. срещам усмихнати лица. правя планове. обичам и съм обичана. но нещо липсва. и това ме прави недоволна.

винаги така става. когато няма нещо голямо и важно пред мен. което да следвам. а просто си живея. тогава става скучно. гадно. и досадно. недоволна съм.

да беше за първи път, да изрежисирам една голяма драма. а то не е. оставих се на времето. когато някой голям проблем ще ме застигне и ще забравя колко недоволна съм от обикновения си живот. в който нещо липсва.


но не ми било писано така да стане. беше вчера вечер. когато отворих по навик книгата, която чета. и се зачетох. без страст. без емоция. без желание дори.

страница 129. Кръгът на 99.
страница 130. 131. 132. 133. 134. 135. 136. 137.
усмихнах се.

първата ми мисъл бе : не съм само аз. има и други недоволни. успокоението на недоволния. или общата беда, утеха за всички. глупци.

втората ми мисъл бе : колко хитро ни е скроен този номер. на всички нас. не само на пажът, който е главният герой в приказката от книгата ми. в приказката от книгата ми въпросният паж получава 99 златни пари и става най-недоволния човек на света. защото не са 100. защото не е кръгло. защото нещо липсва.

третата ми мисъл бе преразказ с разсъждения : прочетох веднъж, два пъти, три пъти последните думи на Хорхе (Букай) от приказката Кръгът на 99 и си казах : ех, колко си прав. да, всички ние сме възпитани в тази глупава философия. все нещо ни липсва. все сме недоволни. само когато сме доволни. само тогава се радваме на това, което имаме. или щастието идва, когато си набавим онова, което ни липсва. но когато намерим онова, което ни липсва, се появява друго, което ни липсва. и така винаги има нещо, което ни липсва. и всичко започва отначало. и така човек никога не може да се порадва на живота.

а, сега? прекалено преувеличено би било да се преборя с цялото общество. което всеки ден ме учи, че да притежавам е най-важно. какво остава? да си намеря много, ама много работа, и винаги да съм много, ама много заета, че никога да не се усетя недоволна.

не ми изглежда като смислено решение.
защото пак няма да се радвам на живота.

или пък просто да прогледна : че имам много. наистина много. и то е тук и сега. винаги с мен. и че искам много. и че винаги ще съм по мъничко недоволна. всъщност доволна. защото винаги ще има още нещо, което искам. да направя. да постигна. да достигна. да намеря.

{забележи! коригирах се}

вече не казвам нещо ми л****а. а казвам : нещо, което искам. да искам, това не е лошо. това ме държи на повърхността и задвижва в мен живителната сила. която създава още нещо. по-добро.

така остава.
има нещо, което искам. и вече не е скучно. нито обикновено.

всъщност съвсем малко промяна в речника.
и всичко вече е друго.

книгата | Нека ти разкажа |
авторът на книгата | Хорхе Букай |
приказката в книгата | Кръгът на деветдесет и деветте |
страницата на приказката | 129 |