нещо ми липсва или нещо искам.

нещо ми липсва. така e. всъщност от няколко дни, това е чувството. всичко си е наред. правя това, което обичам. навън грее слъчице. срещам усмихнати лица. правя планове. обичам и съм обичана. но нещо липсва. и това ме прави недоволна.

винаги така става. когато няма нещо голямо и важно пред мен. което да следвам. а просто си живея. тогава става скучно. гадно. и досадно. недоволна съм.

да беше за първи път, да изрежисирам една голяма драма. а то не е. оставих се на времето. когато някой голям проблем ще ме застигне и ще забравя колко недоволна съм от обикновения си живот. в който нещо липсва.


но не ми било писано така да стане. беше вчера вечер. когато отворих по навик книгата, която чета. и се зачетох. без страст. без емоция. без желание дори.

страница 129. Кръгът на 99.
страница 130. 131. 132. 133. 134. 135. 136. 137.
усмихнах се.

първата ми мисъл бе : не съм само аз. има и други недоволни. успокоението на недоволния. или общата беда, утеха за всички. глупци.

втората ми мисъл бе : колко хитро ни е скроен този номер. на всички нас. не само на пажът, който е главният герой в приказката от книгата ми. в приказката от книгата ми въпросният паж получава 99 златни пари и става най-недоволния човек на света. защото не са 100. защото не е кръгло. защото нещо липсва.

третата ми мисъл бе преразказ с разсъждения : прочетох веднъж, два пъти, три пъти последните думи на Хорхе (Букай) от приказката Кръгът на 99 и си казах : ех, колко си прав. да, всички ние сме възпитани в тази глупава философия. все нещо ни липсва. все сме недоволни. само когато сме доволни. само тогава се радваме на това, което имаме. или щастието идва, когато си набавим онова, което ни липсва. но когато намерим онова, което ни липсва, се появява друго, което ни липсва. и така винаги има нещо, което ни липсва. и всичко започва отначало. и така човек никога не може да се порадва на живота.

а, сега? прекалено преувеличено би било да се преборя с цялото общество. което всеки ден ме учи, че да притежавам е най-важно. какво остава? да си намеря много, ама много работа, и винаги да съм много, ама много заета, че никога да не се усетя недоволна.

не ми изглежда като смислено решение.
защото пак няма да се радвам на живота.

или пък просто да прогледна : че имам много. наистина много. и то е тук и сега. винаги с мен. и че искам много. и че винаги ще съм по мъничко недоволна. всъщност доволна. защото винаги ще има още нещо, което искам. да направя. да постигна. да достигна. да намеря.

{забележи! коригирах се}

вече не казвам нещо ми л****а. а казвам : нещо, което искам. да искам, това не е лошо. това ме държи на повърхността и задвижва в мен живителната сила. която създава още нещо. по-добро.

така остава.
има нещо, което искам. и вече не е скучно. нито обикновено.

всъщност съвсем малко промяна в речника.
и всичко вече е друго.

книгата | Нека ти разкажа |
авторът на книгата | Хорхе Букай |
приказката в книгата | Кръгът на деветдесет и деветте |
страницата на приказката | 129 |



Facebook Comments

7 коментарa :

Dimana каза...

Мисля си, че когато човек е недоволен, той не може да бъде щастлив, тази липса ще му изяде главата, ще го разболее... била съм недоволна - имам представа ;)) Ако сме доволни, значи оценяваме, това което имаме - нашите съкровища, които за всеки са си различни. И няма да загубим тези съкровища, щом ги ценим (иначе казват, че когато загубим нещо си, оценяваме какво сме имали). Глупаво е!

А това, което ни движи са нашите мечти, или искането, както му казваш ти. Защото, да добре - ще живеем тук и сега, но ако нямаш стремеж към нещо ще зациклиш :)

Margarita каза...

tazi kniga e strahotna,

Анонимен каза...

Не можем да бъдем вечно щастливи и устремени, защото постоянното състояние претъпява емоцията и вълнението, които са част от чувството за щастие. Може бе трябва да сме доволни от недоволството си, защото то ни помага да различим щастието дори от апатията.

Izabelle каза...

Лично аз се чувствам най-добре когато се стремя към нещо, когато правя планове как да го постигна, мисля за него, представям си как ще се чувствам когато го получа. И когато всичко стане реалност, то аз вече съм си изчерпала силите и не реагирам така както докато съм правила плановете, в емоционален план се получава спад, докато се появи нещо друго, за което да мечтая, да правя планове как да го постигна.....

Пламен Петров (Пламски) каза...

Почти една година по-късно (без един ден) и мене са ме налегнали почти същите размишления...

След като има Ден без тютюнев дим и прочее здравословни инициативи - що да не измислим и един "Ден без прекалени очаквания"?! ;-)

Nathalie каза...

@Пламски, аз съм (за). кога го правим? :D

Анонимен каза...

В тази връзка препоръчвам да се прочете" Вероника ршава да умре" на Куельо

Публикуване на коментар