Може ли цял живот да чакаме мечтите ни да станат реалност …

Казват, че мечтите рано или късно се превръщат в реалност, стига човек да се зареди с цялото си налично търпение ... и продължи да мачтае и вярва, че ще дойде деня,  в който най-съкровенните му мечти вече няма да са само мечти, а ще са се превърнали в реалност ...  или поне една част от тях ...

Съществуват мечти всякакви, както нас - хората, така и мечтите ни са различни ... от обикновените - тези малките и ежедневните ... и се стигне до онези големите и глобалните от които понякога ако не винаги, зависи в коя посока ще тръгне или как ще продължи животът ни ...

Всеки един от нас си мечтае за това, което си няма или поне за това, което той си мисли, че няма ... защото:

1. неможе да се погледне отстрани и реално да прецени какво всъщност притежава и

2. това, което притежава, каква е истинската му 'цена' и колко по-различен щеше да е живота му а и самия той ако го нямаше това всичкото ...

Винаги ми е било интересно за какво например: мечтаят хората, които имат всичко или поне ние така гледайки ги отстрани решаваме, че го имат това всичкото, за което ние останалите така упорито се борим ...

а пък според тях самите, това което те притежават, може въобще да не е всичкото и да им е недостатъчно, за да се чувстват истински щастливи ... и наистина - за какво ли всъщност си мечтаят??? ... дали за малките неща, след като си ги имат вече големите или пък за още по-големите ...

а от тук идва и следващият ми въпрос: Докога човек трябва да продължава да се надява и да чака безрезервно ... този ден, в който мечтите му или поне една от големите му мечти ще се сбъдне?... и как да е сигурен, че след сбъдването на тази мечта или мечти- ще е истински щастлив ...

или ще е само едно моментно щастие и след това всичко ще продължи по старому ...

... и кога е дошло времето да се откажем от една мечта? ... просто, защото тази същата мечта или е прекалено абсурдна или просто е една от онези никога неосъществимите мечти ...

... и как ще можем да разберем например, коя точно от нашите мечти, които всеки един от нас таи тайно или явно ще е точно тази наистина неосъществимата ... ? по простата причина, че ако в нашите очи тя изглежда такава неосъществима, за други тя ще бъде лесна и не така недостижима и ще си заслужава дългото чакане ...

... някои от нас имат малки мечти, които рано или късно стават реалност в една или друга форма ... а други от нас, мечтаят за ГОЛЕМИТЕ неща от живота ... и това какви ще са нашите мечти, според мен зависи единствено и опира до това, доколко сме отворили душата и сърцето си и най-вече доколко сме запазили детското в нас ... да, детското, защо ли?

...ами защото когато сме деца, не си поставяме граници за нещата за които можем да мечтаем и за кои не ... мечтаем за всичко ... от най-малките до най-големите неща ... мечтаем дръзко и упорито ... без значение за какво и как, без никакви притеснения ... позволяваме си да мечтаем за невъзможното и истински вярваме в осъществяването му ...

точно затова е важно, това детското да е в нас останало, за да могат и нашите мечти да продължават да съществуват ...

... и един ден - пожелавам го на всички упорити мечтатели, които въпреки всичко и всички продължават да вярват, един ден техните мечти наистина да станат реалност ... и никога да не се отказват от тях ... защото ако не са точно тези наши мечти, та макар и малки ... то точно тези мечти ще са тези, които ще ни преведат през трудните периоди в нашия живот ... с надеждата, че един ден ... ама наистина ще дойде този дългоочакван ден, когато напук на всички песимисти ... на всеки един от нас ще ни се сбъдне онази голямата мечта, която винаги сме си мислели, че никога дори и в най-смелите ни очаквания не би се сбъднала ... точно тази същата да се осъществи, правейки и всички други малки реалност...

Затова мечтай ... колкото се може повече ... за каквото и да е ... за да има повече сбъднати мечти и усмихнати лица ... и щастливи хора ...


Facebook Comments

9 коментарa :

Dimana каза...

Прекрасно е, Гери :))) И аз мисля като теб!

Lil каза...

Жалко,че в последно време хората бъркат мечтите си с целите.Тук си задавам въпроса дали има хора,които не мечтаят?!И ако не го правят какво им дава стимул да продължават напред?!
Благодаря @Georgina :)
Аз не съм и няма да спра да мечтая :)
Усмивки :)

Georgina каза...

Radvam se, che ima i drugi mechtateli kato men:)
Ne se otkazvajte...mechtajte...
Usmivki:)

dani каза...

Има наистина по някога мечти които ти се струват абсурдни ,но стига дълбоко и силно давярваш те се случват ,а после по някой път съм си казвала ,наистина съжалявам че стана реалност .Сега си имам огромната поредна мечта да бъдем одобрени за IVF и да станем мама и татко от 6 години мечтая и сега вече всякаш сме много близо аз силно вярвам че ще стане и това зная ще е поредната сбъдната мечта ,след което ще си намеря друга мечта, която да ме води напред.Според мен мъдрата мисъл" човек е толкова голям колкото са големи мечтите му.",Важи с пълна сила.Какъв е смисъла на живота ако загубиш искуството да мечтаеш,това е част от живота на човека и в тези трудни времена е една голяма опора.По някога просто съм си почивала в природата и на въздух и тишина съм си мечтаела и сякаш е било толкова силно ,че нещата сякаш сами се случват .Мечтите правят живота ни по-богат,по своему по-лесен и те зареждат с особена положителна енергия ,а когато се случат разбираш,че мечтите и вярата вървят ръка за ръка.Повярвайте ми истина е .

Nathalie каза...

иска ми се да попитам нещо. има ли някой, който мечтае за нещо, което изобщо няма как да се случи, толкоз е лудо и откачено, че си е чиста фантазия, нещо толкоз необикновено и изключително, че никой досега не го е срещал?

Dimana каза...

Нат, давам пример с Жул Верн. Той е бил точно такъв мечтател - огромен. Смятам, че няма невъзможни неща, така че нищо не е толкоз лудо и откачено. А в мечтите няма нищо обикновено, те са съкровени, значими, необикновени за всеки отделен човек.

Давам един пример със себе си - в осми подготвителен клас, когато с моята приятелка си измисляхме диалог за изпита по английски, вложихме две наши мечти, които никога не сме си и представяли, че ще се сбъднат - изглеждаха толкова нереални. Моята бе да дойде любимата ми група на концерт в България, което беше толкова абсурдно за една малка България, и по-скоро беше мисъл, преминала през главата ми, защото бе толкова нереална. А те идваха - при това 2 пъти!!! Не е кой знае какво, но за мен бе изключително!

Nathalie каза...

като се замислих, всички мои мечти са реални, поне в моите очи. може би няма как да станат реалност веднага и на момента, но не са (не)реални. и мисля, че с повечето хора е така. мечтаем за постижимото. за това, което може да имаме.

Анонимен каза...

Az vinagi sym mechtal za nqkoq krasiva jena s koqto da se razbiram i obi4am, no nikoga ne se sbydva.

Анонимен каза...

Аз мечтоя постоянно! Така живея! Мечтаейки :)
Имам всичко, което съм искала от живота, и сега мечтая за други неща, които да го направят по-пълноценен с повече усмихнати лица и с повече въздишки и трепети :) Всяка мечта е постижима, ако мислим, че не е, какъв е смисълът да мечтаем и да се тормозим, че не може да се случи?!
Ако вярваш и знаеш, че може да се случи - значи може!

Публикуване на коментар