С какъвто се събереш, такъв ставаш

Дали тази поговорка важи винаги и за всеки? На този въпрос не бих могла да отговоря. Обаче си мисля, че дори да не се промениш изцяло, приемаш определени черти, навици, чувства. Дали са положителни, или отрицателни, е според зависи...

Чудех се дали Османското робство (владичество, присъствие, или както там го наричат днес в учебниците по история) ни е променило? За пет века, няма как да не е станало, нали? И все пак дали всичко е било в черни краски през този период. Мисля, че не! Кадаифът го доказва. Обичаят да се приготвя и хапва този десерт се е запазил и до днес.

По време на една разходка в моя град ти обещах да покажа и разкажа за занаятите на две дами, които можеш да намериш на Самоводската чаршия. Това е едната от тях. Определено привлича вниманието на минувачите. И аз се залепих като магнит! Бях с Една Жена, която реши да си вземе кадаиф и влязохме вътре...


А там бе невероятно горещо. Представих си каква сауна става през лятото, но дамата се усмихна и каза, че от двадесет и пет години работи това и е привикнала. Топлината се излъчваше от тази огромна метална плоча, която се нагрява от реотани. Така върху нея се изпичат лентичките тесто, от които се прави кадаифът. Стана ни интересно и останахме вътре. Говорихме си с жената, докато чакаме да стане дозата за няколко пакета. Разпитахме за рецептата и аз пресрамих да попитам дали може да поснимам. Май проявявам срамежливост и когато не трябва. Най-общо процесът е следния:


Поставя се тестото, което се изпича на плочата.


Става с помощта на този уред, който прилича на шприц, но с повече дупчици. Тестото е доста рядко, за да може да изтече през тях.


След това се изчаква известно време докато се накъдрят и щръкнат лентичките, което показва, че вече е готово.



Събира се...


и се подготвя за следващите лентички.


Пакетите, в които се продава са за 250 гр. и жената ни каза, че това са около две плочи и половина.


Докато чакахме да се събере за нашите пакети, доста хора минаваха да си поръчат. На всеки се казваше, че трябва да почака, защото има поръчки преди това. Интересно ми бе, че никой не се възпротивяваше. Казваха с усмивка след колко време ще се върнат, за да си вземат пакетите. Търпението е хубаво нещо и в нашето забързано ежедневие определено прави добро впечатление!

Чувала съм, че е важно какъв човек ти шие дрехите, а това с още по-голяма сила важи и за храната. Бе необикновено удоволствие да гледам с каква любов се приготвя този кадаиф. Всяка усмивка, всеки жест на ръцете излъчваше любов, отдаденост, доброта...

След такова вдъхновение, нямаше как да не ми се получи сполучлив този десерт. Определено попиваш по нещо от хората, с които се срещнеш.

Не пропускай да си вземеш за вкъщи, когато минаваш през Велико Търново. А ако живееш тук е още по-лесно.

Ето и рецептата.






Facebook Comments

7 коментарa :

Izabelle каза...

Димана, благодаря ти за разказа и за снимките!
Между другото, прабаба ми се оказа, че е от Веилко Търново и миналото лято посетих твоя род град, и останах очарована!
Поздрави и хубав ден!

Lili каза...

Еххх...направо те взимам за гид ,като кацнем :)
Много ме усмихна.Евала на тази дама-много готяна и как само прави нещата,с финес и любов-то да ти е кеф да си купуш кадаиф :)
Кадаифът обаче не е традиционен български-дано не греша-но си мисля,че от съседна Турция...
Усмивки :)

Dimana каза...

Izabelle, радвам се, че ти е харесало, но колкото и нескромно да звучи - не се учудвам никак :))) Идвай пак, винаги можеш да намериш и още нещо, което не си успяла предния път. Така е с всяко хубаво място!
Lili, и аз това съм писала, че сме го взели от тях. Че не всичко е било в черни краски през тъмния период на робството, че можеш да попиеш нещо хубаво по всяко време и от всеки... ;)

Lili каза...

Е тогава не е само това!Аз понеже ,такова..познавам обичаите им-в моя роден град живея на една стъпка от турската махала.Много са нещата ,които сме взаимствали от тях или са си останали ей така в употреба.И не мисля за тези хора като за онези с 5-те века-уважавам историята,но е прекалено да се продължава това-расизмът не е решение.
Никога обаче нямаше да знам как се пие кафе по турски и как се приготвя в пясък,или как се прави къпана баница,ако не бях израстнала в близост до тях.Съвсем спокойно мога да кажа,че са много по-силни като хакартери от нас/ся да не изригне някой етнически бунт-мое си е мнението ейййй/.Добри хора са и са ни предали доста от тяхната култура,не е случайно и че има много турски думи в езика ни,които се използват и до днес.
Та,Дими -права си ...оф изписах се :)

Яна Фингарова каза...

aй, там съм, много обичам сладичко :)
и винаги се радвам много, когато в блоговете пише за тези истински хора от ежедневието, които разминаваме по улицата и не подозираме с колко добри неща ни даряват!

Анонимен каза...

Тук е много приятно и спокойно местенце. Даже и вкусно, мммммммм

Анонимен каза...

Колко хубава история с описателни снимки :) благодаря за което :) вече ще ям кадаиф с още по голямо удоволствие

Публикуване на коментар