Моят Великден в снимки

Христос воскресе! Нали се празнува три дни и днес също е хубаво да започна с този поздрав. Надявам се твоят вчерашен ден да е бил също толкова прекрасен както моя! За него искам да ти разкажа. А дали не е по-добре да ти покажа?

Станах в 7 часа през почивния ден, но си заслужаваше! Отидохме със семейството ми, което беше дошло чак от Добрич, (по-добрата половина в мен е добруджанската, да ме прощава болярската), рано сутринта на Дряновския манастир. Бе тихо, свежо и стоплящо сърцето...




Порадвахме се на интересните животинки, които отглеждат там...


Май не само планинските кози обичат да се катерят на високо - финките също.


Лъскавата пъстрота на пауна можеше да се мери със седефения блясък на великденските яйца, които ни чакаха в колите.


А това чудо бе доста гласовито и макар още да не му зная името, ще си спомням образа и гласището му дълго.


След това се разходихме по еко пътеката в близост до манастира и усетих полъха на историята...



Следвахме реката...


...която ни отведе до малък, сладък водопад, на който се любувахме малки, големи и още по-големи.


На връщане вниманието ми привлякоха тези диви и невероятно красиви малки цветчета...




и това приятелче...


Част от голямата ни групичка влезе и в пещерата Бачо Киро, където зиме и лете 'климатикът' им работи на 12 градуса.



За да проверя дали ще ми бъдат опростени натрупаните грехове, се отправих към Чистилището и ... преминах (усмивка).


Към 11.30 часа разходката ни там благополучно завърши. Вече имаше страшно много хора и съответно коли. Страхотно се радвах, че ме возят, защото когато аз седна зад волана, от мен се изтръгват ужасно непристойни слова, които най-малко пък подхождаха за вчерашния свят празник!

Отправихме се към село Хотница, където знаех, че има подходящи местенца за хапване сред природата. Несравнимо вкусна става храната, приготвена на огън, а като говорим за риба...


Дърветата те зареждат като за цяла седмица.


Въздухът е чист и отново те радват красивите диви цветчета.



Не пропуснахме да се изкачим и разходим по еко пътеката, разкриваща ни цялото великолепие на Хотнишките водопади.


Това е средният от тях.



Целият ден за мен бе приказен и дори там, на високото над големия водопад, имаше цъфнали дървета и се носеше онзи приятен аромат, който само пролетта може да ти предложи...






Facebook Comments

6 коментарa :

Златина каза...

Прекрасни снимки, прекрасен разказ и прекрасно преживяване! Завидях... с бяла завист!:)

Анонимен каза...

Hristos woskrese!
4udesni snimki! I az ti zawidqh s nai-dobro 4uwstwo, poneje mnogo obi4am razhodkite sred prirodata i razglejdaneto na zyrkwi i manastiri, a w momenta sym ograni4ena s wremeto i ne moga da otsystwam ot ky6ti powe4e ot 4 maksimo 5 4asa.
A 6to se otnasq do pozdrawa: Po kanonite na prawoslawnata zyrkwa do Spasow den se pozdrawqwa s "Hristos woskrese" i se otgowarq - "Woistina woskrese!".
Anonimko

Анонимен каза...

Това не е финка, а токачка и онова "гласовитото" е фазан.Иначе сред природата е хубаво.

Анонимен каза...

за пореден път се обеждавам че България е много красива

тонито каза...

завиждам ужасно много,но с добро чувство

Анонимен каза...

фотографията ти се отдава,страхотни снимки си направила.аз съм фотограф и ти казвам,че снимки в природата се правят трудно,но при теб се е получило идиално

Публикуване на коментар