Доби Д. и жълтата пола
Както знаеш, Доби Д. беше едно чаровно момиче, което предпочиташе да е момче, но се бореше да заеме мястото, което й е отредила природата. Все още се учеше да се справя с обувките на ток. Но това не бе единственият й сблъсък с женствеността, или поне с това, което другите очакват от жената. А какво очакват те (и по-специално мъжете) от една жена? Вероятно на първо място да е красива. Отдавна хората са казали, че по външността посрещат, а по ума изпращат. Може би наистина мъжете следват стриктно това правило и май не само него. Покрай конкурсите за красота най-коментирана е мисълта, че 'Красотата ще спаси света!'. Нима мъжът не се нуждае да бъде спасен? Спасен от това да мисли за всичко и всички, за да може да се концентрира върху работата си. Спасен от избора на дрехи, на подаръци, от помненето на дати, от пазаруване, от готвене, от домакинстване... За тази отговорна задача определено на мъжа му трябва жена преди всичко, пък ако може и да е красива.
Все пак, дали красива или по-малко красива, от жената се очакваше да бъде ЖЕНА. Доби Д. от известно време размишляваше над въпроса 'Какво представлява женствеността?'. Дали е външен израз на вътрешно усещане, или с години наслагван стереотип на поведение, на занимания, на облекло? Доби с интерес наблюдаваше жените около нея. Единствено те можеха да дадат отговор на занимаващите я въпроси. Нямаше да бъде лесно - бяха твърде различни. Имаше мъжки момичета като нея, тях най-лесно разпознаваше сякаш са от 'една порода'. Имаше дами, които винаги бяха умерени във всеки свой жест и дума, винаги грациозни, винаги аристократични. Приличаха на излезли от приказките принцеси, на които всеки се възхищава. Имаше жени, които в стремежа си да са винаги в крак с модата, винаги да бъдат забелязвани, понякога изглеждаха толкова нелепо, че вливаха у нея равни дози от смях и съжаление. Имаше жени, които дали улисани в работа, или в заниманията си с децата, сякаш бяха забравили за себе си. Те се стремяха всичко покрай тях да изглежда перфектно, а всъщност самите те не бяха такива. Имаше жени, които изглеждаха непохватни, раними, имащи нужда някой да се грижи за тях. А имаше и такива, които се състезаваха с мъжете, искаха да бъдат равни, като логично в един момент ставаха груби и неодялани като тях.
Доби Д. приемаше характера си, какъвто е. Изпитанията, които животът й бе предложил до сега я бяха направили силна. Бе любопитна натура и продължаваше да трупа знания. Стремеше се да бъде добра и в работата си, където се изискваше доза твърдост, но и дипломатичност, така че всичко в нея трябваше да бъде добре балансирано, хармонично. Доби вярваше, че хармонията вътре в човека се отразява и във външността. От друга страна, не малко пъти, една жена можеше да повдигне настроението си с прелестно изглеждащото си отражение в огледалото.
Като малка тя все носеше дънки, панталони, широки ризи. По нищо не искаше да личи, че се отличава от момчетата. И все пак духът момчешки бе облечен в тяло на жена. Доби Д. не желаеше да прилича на 'жената-мъж', както подигравателно наричаха една учителка в гимназията, където бе учила. Трябваше да развие и женските си качества, да се сдобие с малко от женската очарователност и грация.
До тук добре, с желание всичко се постигало, но как да се реализира то? Наблюдаваше се някаква тенденция към унисекс, унисекс парфюми, унисекс дрехи, унисекс тоалетни, даже унисекс бельо...
'От къде се взе този пуст стремеж да бъдем еднакви?', мислеше си Доби докато зяпаше модерните ризи с вратовръзка от витрината на един магазин. Тя винаги бе харесвала вратовръзки и се усмихна на изникналия в главата й спомен за дядо. Дядо, който я учи как се прави възела на вратовръзката; дядо, когото изтичваше да посрещне по стълбите, да му вземе шапката и да си я нахлюпи гордо на главата...
'Дали не обичам толкова вратовръзки и шапки защото искам да приличам на дядо?', помисли си тя и спря напиращите в очите сълзи. 'Сигурно. Той беше добър човек!'
Доби се загледа пак в изложените дрехи. Отново се зачуди за унисекс манията. Жените отдавна са превзели мъжкия костюм, напоследък явно завземаха и чисто мъжки атрибути като вратовръзки, папийонки. Мъжете пък носеха бижута, нещо което преди време се приемаше за недопустимо - ако някой от тях носеше обеца му лепваха етикет 'гей', а сега е напълно нормално да има дори повече от една, няколко ланеца, гривни, пръстени. Да не говорим, че все по трудно стана да си запишеш час при твоята си козметичка, все някой мъж те е изпреварил, дали защото му е време да се обезкосмява, дали да му се почиства лицето, или просто има нужда от маска или масаж. Дали бавно не си сменяме ролите? Доби се опасяваше, че е избрала грешен момент да се учи да бъде по-женствена. Но реши да не се отказва. Все още токчетата, полата и роклята си оставаха женската запазена марка. Истинските мъже не бяха посегнали още на тях.
На следващия ден реши, че е време да се направи красива, да изглежда като жена. Красотата, казват, изисквала жертви. Да, и според Доби Д. токчетата бяха доста опасни и когато може трябваше да се избягват. За радост, носенето на пола не бе така болезнено и опасно. Имаше една разкошна плетена дълга жълта пола, закупена от една екскурзия, точно за случай като този. Доби се премени с нея. Не й пукаше дали се носи плетено, дали е модерен жълтият цвят (а по това време не беше), важното бе, че много харесва тази пола. Дължината й бе идеална, ако искаше да прикрие някои несъвършенства. Спокойно можеше да не се жертва с високи обувки, а да обуе най-удобните си, любимо-черни обувки и пак да изглежда добре. Да, Доби харесваше такива дрехи-мечта!
Когато слизаше към офиса си, и мъже, и жени я гледаха, но това не я дразнеше както обикновено. Знаеше, че заглеждат полата и бе доволна, че вниманието към обичайно зяпаните части на женското й тяло е насочено другаде. Вървеше с гордо вдигната глава, необичайно изправена стойка и нескрита усмивка.
Работният ден не бе по-различен, но усмивката й бе по-широка от обикновено. Полата й грееше като слънце, което ободрява и разнообразява дори най-монотонния ден. Идваха хора с техните си проблеми и въпроси, някои биваха разрешени веднага, а други изискваха повече време. Доби се стремеше да е учтива и търпелива с всички, особено с по-възрастните хора, които често се държаха като малки деца. Трябваше да им се обяснява по-дълго, понякога и по няколко пъти. Но пък това даваше резултат.
През един от следващите дни в офиса дойде симпатична възрастна жена. Търсеше Доби Д. Доби се усмихна и каза, че това е тя. В главата й вече беше изникнал проблeмът, който преди дни бе довел жената при нея. Но белокосата дама я оглеждаше с недоверие.
'Ама тя беше с пола..', успя да каже. Бе толкова сладка, същинско момиченце с две опашки и блеснал поглед.
Доби искрено се засмя. Сети се точно кой ден бе идвала жената, в деня на жълтата пола. Едва сега си даде сметка какво впечатление прави на околните с нея. Спокойно можеше да се приюти, да се прикрие и въпреки това да не остане незабелязана. Дали в това не се състоеше очарованието на женствеността?!
'Да, беше, но днес е с панталон.', усмихна се и покани възрастната жена да седне и да сподели какво точно я води днес при нея...
Все пак, дали красива или по-малко красива, от жената се очакваше да бъде ЖЕНА. Доби Д. от известно време размишляваше над въпроса 'Какво представлява женствеността?'. Дали е външен израз на вътрешно усещане, или с години наслагван стереотип на поведение, на занимания, на облекло? Доби с интерес наблюдаваше жените около нея. Единствено те можеха да дадат отговор на занимаващите я въпроси. Нямаше да бъде лесно - бяха твърде различни. Имаше мъжки момичета като нея, тях най-лесно разпознаваше сякаш са от 'една порода'. Имаше дами, които винаги бяха умерени във всеки свой жест и дума, винаги грациозни, винаги аристократични. Приличаха на излезли от приказките принцеси, на които всеки се възхищава. Имаше жени, които в стремежа си да са винаги в крак с модата, винаги да бъдат забелязвани, понякога изглеждаха толкова нелепо, че вливаха у нея равни дози от смях и съжаление. Имаше жени, които дали улисани в работа, или в заниманията си с децата, сякаш бяха забравили за себе си. Те се стремяха всичко покрай тях да изглежда перфектно, а всъщност самите те не бяха такива. Имаше жени, които изглеждаха непохватни, раними, имащи нужда някой да се грижи за тях. А имаше и такива, които се състезаваха с мъжете, искаха да бъдат равни, като логично в един момент ставаха груби и неодялани като тях.
Доби Д. приемаше характера си, какъвто е. Изпитанията, които животът й бе предложил до сега я бяха направили силна. Бе любопитна натура и продължаваше да трупа знания. Стремеше се да бъде добра и в работата си, където се изискваше доза твърдост, но и дипломатичност, така че всичко в нея трябваше да бъде добре балансирано, хармонично. Доби вярваше, че хармонията вътре в човека се отразява и във външността. От друга страна, не малко пъти, една жена можеше да повдигне настроението си с прелестно изглеждащото си отражение в огледалото.
Като малка тя все носеше дънки, панталони, широки ризи. По нищо не искаше да личи, че се отличава от момчетата. И все пак духът момчешки бе облечен в тяло на жена. Доби Д. не желаеше да прилича на 'жената-мъж', както подигравателно наричаха една учителка в гимназията, където бе учила. Трябваше да развие и женските си качества, да се сдобие с малко от женската очарователност и грация.
До тук добре, с желание всичко се постигало, но как да се реализира то? Наблюдаваше се някаква тенденция към унисекс, унисекс парфюми, унисекс дрехи, унисекс тоалетни, даже унисекс бельо...
'От къде се взе този пуст стремеж да бъдем еднакви?', мислеше си Доби докато зяпаше модерните ризи с вратовръзка от витрината на един магазин. Тя винаги бе харесвала вратовръзки и се усмихна на изникналия в главата й спомен за дядо. Дядо, който я учи как се прави възела на вратовръзката; дядо, когото изтичваше да посрещне по стълбите, да му вземе шапката и да си я нахлюпи гордо на главата...
'Дали не обичам толкова вратовръзки и шапки защото искам да приличам на дядо?', помисли си тя и спря напиращите в очите сълзи. 'Сигурно. Той беше добър човек!'
Доби се загледа пак в изложените дрехи. Отново се зачуди за унисекс манията. Жените отдавна са превзели мъжкия костюм, напоследък явно завземаха и чисто мъжки атрибути като вратовръзки, папийонки. Мъжете пък носеха бижута, нещо което преди време се приемаше за недопустимо - ако някой от тях носеше обеца му лепваха етикет 'гей', а сега е напълно нормално да има дори повече от една, няколко ланеца, гривни, пръстени. Да не говорим, че все по трудно стана да си запишеш час при твоята си козметичка, все някой мъж те е изпреварил, дали защото му е време да се обезкосмява, дали да му се почиства лицето, или просто има нужда от маска или масаж. Дали бавно не си сменяме ролите? Доби се опасяваше, че е избрала грешен момент да се учи да бъде по-женствена. Но реши да не се отказва. Все още токчетата, полата и роклята си оставаха женската запазена марка. Истинските мъже не бяха посегнали още на тях.
На следващия ден реши, че е време да се направи красива, да изглежда като жена. Красотата, казват, изисквала жертви. Да, и според Доби Д. токчетата бяха доста опасни и когато може трябваше да се избягват. За радост, носенето на пола не бе така болезнено и опасно. Имаше една разкошна плетена дълга жълта пола, закупена от една екскурзия, точно за случай като този. Доби се премени с нея. Не й пукаше дали се носи плетено, дали е модерен жълтият цвят (а по това време не беше), важното бе, че много харесва тази пола. Дължината й бе идеална, ако искаше да прикрие някои несъвършенства. Спокойно можеше да не се жертва с високи обувки, а да обуе най-удобните си, любимо-черни обувки и пак да изглежда добре. Да, Доби харесваше такива дрехи-мечта!
Когато слизаше към офиса си, и мъже, и жени я гледаха, но това не я дразнеше както обикновено. Знаеше, че заглеждат полата и бе доволна, че вниманието към обичайно зяпаните части на женското й тяло е насочено другаде. Вървеше с гордо вдигната глава, необичайно изправена стойка и нескрита усмивка.
Работният ден не бе по-различен, но усмивката й бе по-широка от обикновено. Полата й грееше като слънце, което ободрява и разнообразява дори най-монотонния ден. Идваха хора с техните си проблеми и въпроси, някои биваха разрешени веднага, а други изискваха повече време. Доби се стремеше да е учтива и търпелива с всички, особено с по-възрастните хора, които често се държаха като малки деца. Трябваше да им се обяснява по-дълго, понякога и по няколко пъти. Но пък това даваше резултат.
През един от следващите дни в офиса дойде симпатична възрастна жена. Търсеше Доби Д. Доби се усмихна и каза, че това е тя. В главата й вече беше изникнал проблeмът, който преди дни бе довел жената при нея. Но белокосата дама я оглеждаше с недоверие.
'Ама тя беше с пола..', успя да каже. Бе толкова сладка, същинско момиченце с две опашки и блеснал поглед.
Доби искрено се засмя. Сети се точно кой ден бе идвала жената, в деня на жълтата пола. Едва сега си даде сметка какво впечатление прави на околните с нея. Спокойно можеше да се приюти, да се прикрие и въпреки това да не остане незабелязана. Дали в това не се състоеше очарованието на женствеността?!
'Да, беше, но днес е с панталон.', усмихна се и покани възрастната жена да седне и да сподели какво точно я води днес при нея...
5 коментарa :
Добро Утро :)
Много ми допадат историите на Доби.Д.Страхотни са и дават много материал за размисъл.И не ми звучат като приказки,а като истинските наши истории.Много добър събирателен образ.Поздравления Димана :) А и съм пристрастна-моята приятелка от детството носи същото име,само дето не я виждам хич в "жълта пола".
Относно женствеността-винаги съм си мислела,че тя е заложена у всяка жена,но зависи персонално как ще бъде изведена на показ.Вариации много.Но тази с Доби.Д най-приляга на моето разбиране и темперамент :)
Усмихнат ден желая :)
Привет Димана,
Допадат ми историите ти, поздравления!
Моето мнение за женствеността е, че тя е заложена генетично! При някой жени е в повече, при други си е в нормата, а при трети е в недостиг! Така смятам! Има жени, които в "съдран чувал" да ги напъхаш, пак ще излъчват женственост и такива, които и в най-красивата рокля да ги облечеш, пак няма да постигнеш търсения ефект! Какво да се прави - природа!
И затова всички сме различни, природата така ни е създала да бъдем различни!
Хубав ден!
Радвам се, че ви допадат. Lili, не зная колко е събирателен образът й, то верно, че пише за жените близнаци (като мен), че са равни на 10 жени, ама все пак ;))) Всичко е писано по действителни случки, които са оставили някакъв отпечатък у мен и съм ги извадила някак от себе си, за да мога от повече страни да си разсъждавам върху тях.
Все пак всяка от нас е Една Жена и е нормално да ни вълнуват сходни нещица - кога по-големи, кога по-дребни. Наистина много ме радва, че харесвате тези разказчета, защото са част от мен. Ще има и още, хехе, само да кажете, ако вземат да ви омръзват!
Ди ,как ще ни омръзнат...пиши мила, не бой се...супер са си разказчетата на Доби...:)
Очакваме с нетърпение новите и подвизи:)
Dimana,
sajaliavam, no niamam kirilicata.
Mnogo mi e interesna temata za jenstvennostta. Az sam ot pokolenieto na maika ti i pomnia, che kato deca biahme vazpitavani ot semeistvoto da stavame jeni i niakade kam 70-te godini zapochna tozi unisex i v oblichaneto i v misleneto za cialoto ni obchtestvo. Sega jiveia v Avstralia i sam ujasena, kogato vijdam che 99% ot jenite se staraiat da prilichat na majete. Mladite jeni slagat tokcheta, no izglejdat nelepo, poneje pohodkata im e majka....Moeto vijdane e, che Silata na Jenata e v liubovta, v davaneto i vatrechnata topla krasota, a rolite na maja i jenata v semeistvoto sa kato dvete kolela na edna kola - kolkoto ednakvi, tolkova i razlichni.
Dimana, obicham da cheta tvoite razmichlenia.
S obich, Violeta
Публикуване на коментар