Априлски празници
МЕЖДУНАРОДНИ ПРАЗНИЦИ в АПРИЛ
1 АПРИЛ
Международен ден на шегата
Познат в англоезичните страни като April`s Fools Day или All Fools` Day, Денят на шегата се отбелязва и у нас. Това е един от най-закачливите дни в годината, когато по традиция си разменяме опашати лъжи, шегички и причудливи измишльотини.
Не е установено от къде идва идеята за този празник. Някои смятат, че се е зародил за отбелязване на сменящите се сезони. Според други обяснението е в приемането на Грегорианския календар през 1582 година. От тогава Нова година започва да се отбелязва на първи януари, а преди това се е чествала около първи април. Имало е хора, които дали поради неприемане на новия календар, дали защото не са чули за него, продължават да празнуват на първи април и останалите започнали да се шегуват с тях.
Друго обяснение, дадено от Джоузеф Боскин - професор по история в Бостънския университет, ни отвежда по времето на император Константин. Тогава група от придворни шутове се явили пред римския император и му казали, че те могат да управляват империята по-добре от него. Развеселен, императорът направил 'крал за един ден' един от шутовете на име Кугел, който издал едикт, отнасящ се до абсурдността на този ден. От тогава денят се чествал всяка година. Това обяснение било разпространено през 1983 година, но имало една уловка - професорът си измислил цялата история (усмивка и честит празник). Трябвало да минат няколко седмици докато медиите осъзнаят, че са станали жертва на първоаприлска шега.
1 АПРИЛ
Международен ден на шегата
Познат в англоезичните страни като April`s Fools Day или All Fools` Day, Денят на шегата се отбелязва и у нас. Това е един от най-закачливите дни в годината, когато по традиция си разменяме опашати лъжи, шегички и причудливи измишльотини.Не е установено от къде идва идеята за този празник. Някои смятат, че се е зародил за отбелязване на сменящите се сезони. Според други обяснението е в приемането на Грегорианския календар през 1582 година. От тогава Нова година започва да се отбелязва на първи януари, а преди това се е чествала около първи април. Имало е хора, които дали поради неприемане на новия календар, дали защото не са чули за него, продължават да празнуват на първи април и останалите започнали да се шегуват с тях.
Друго обяснение, дадено от Джоузеф Боскин - професор по история в Бостънския университет, ни отвежда по времето на император Константин. Тогава група от придворни шутове се явили пред римския император и му казали, че те могат да управляват империята по-добре от него. Развеселен, императорът направил 'крал за един ден' един от шутовете на име Кугел, който издал едикт, отнасящ се до абсурдността на този ден. От тогава денят се чествал всяка година. Това обяснение било разпространено през 1983 година, но имало една уловка - професорът си измислил цялата история (усмивка и честит празник). Трябвало да минат няколко седмици докато медиите осъзнаят, че са станали жертва на първоаприлска шега.
7 АПРИЛ
Световен ден на здравето; Ден на здравните работници
Световен ден на здравето; Ден на здравните работници
Традиционно, на този ден благодарим на хората в бели престилки, които със своите грижи допринасят за нашето здраве и дълголетие. Обръщаме внимание на здравето, на най-ценното нещо в живота! Знаем, че и в тази сфера не всичко е чисто и бяло, каквото трябва да бъде, но се надявам поне на този ден да се случват само чудеса!!!
22 АПРИЛ
Денят на Земята
Това е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота на нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят. България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда.
Иска ми се да мисля, че този принос няма да е само на думи. Вярвам, че е важно всеки от нас да промени някои свои навици и да даде възможност на нашите деца също да се радват на красотите на нашата планета, защото тя ни е само ЕДНА.
Денят на Земята
Това е най-големият нерелигиозен празник в света, отбелязван от над половин милиард хора. Всяка година Международната мрежа за Деня на Земята координира действията на повече от 12 000 партньори в 174 държави насочени към опазване на планетата Земя и съхраняване на живота на нея. Мрежата се стреми да създаде широка гражданска подкрепа за устойчиви и ефективни екологични политики за развитие по целия свят. България е една от първите страни, присъединили се към международното отбелязване на Деня на Земята, което започва от 1990 г. и дава своя принос за по-чиста и здравословна околна среда.Иска ми се да мисля, че този принос няма да е само на думи. Вярвам, че е важно всеки от нас да промени някои свои навици и да даде възможност на нашите деца също да се радват на красотите на нашата планета, защото тя ни е само ЕДНА.
23 АПРИЛ
Ден на книгата и авторското право
Отбелязва се по решение на ЮНЕСКО от 1995 г. Датата 23 април е емблематична, защото е дата на смъртта на Уилям Шекспир /1564-1616/, Мигел де Сервантес /1547-1616/ и Инка Гарсиласо де ла Вега /1539-1616/. Чества се от 1996 г.
У нас по инициатива на Съюза на библиотечните и информационни работници в България, за отбелязване на този празник, се организира Национален маратон на четенето. Чете се откъс от избрано литературно произведение на различни езици.
Книгата е богатство! Нека я уважаваме и ползваме, независимо дали в книжна форма, или предоставена ни на компютър!
БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ в АПРИЛ
Ден на книгата и авторското право
Отбелязва се по решение на ЮНЕСКО от 1995 г. Датата 23 април е емблематична, защото е дата на смъртта на Уилям Шекспир /1564-1616/, Мигел де Сервантес /1547-1616/ и Инка Гарсиласо де ла Вега /1539-1616/. Чества се от 1996 г.У нас по инициатива на Съюза на библиотечните и информационни работници в България, за отбелязване на този празник, се организира Национален маратон на четенето. Чете се откъс от избрано литературно произведение на различни езици.
Книгата е богатство! Нека я уважаваме и ползваме, независимо дали в книжна форма, или предоставена ни на компютър!
БЪЛГАРСКИ ПРАЗНИЦИ И ОБИЧАИ в АПРИЛ
11 АПРИЛ
Лазаровден
Датата му се мени в зависимост кога се пада Великден. Празнува се винаги в събота, на 8-ия ден преди Великден. На този ден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Момите, наричани лазарки излизат в традиционни носии, накичени са с монети, цветя, венци и пера. Те се разделят се на групи и започват да обикалят. Едни от тях навестяват къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. За всеки от домакините, лазарките избират песни, които съответстват на възрастта, семейното и социалното му положение. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, брашно, плодове и дребни подаръци, а понякога и пари. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва и от това как ще падне, гадаят за плодородието през годината. Други обикалят нивите, ковто пак се свързва с плодородието и берекетът.
Лазаровден
Датата му се мени в зависимост кога се пада Великден. Празнува се винаги в събота, на 8-ия ден преди Великден. На този ден се откъсват зелени върбови клонки, които ще красят вратите на следващия ден – Връбница (Цветница). Момите, наричани лазарки излизат в традиционни носии, накичени са с монети, цветя, венци и пера. Те се разделят се на групи и започват да обикалят. Едни от тях навестяват къщите из селото, пеят обредни лазарски песни и благославят за здраве, щастие и берекет. За всеки от домакините, лазарките избират песни, които съответстват на възрастта, семейното и социалното му положение. Стопанинът на дома ги дарява с яйца, брашно, плодове и дребни подаръци, а понякога и пари. Брашното стопанката изнася в сито, което после търкулва и от това как ще падне, гадаят за плодородието през годината. Други обикалят нивите, ковто пак се свързва с плодородието и берекетът.12 АПРИЛ
Цветница (Връбница)
Това е последният пролетен празник преди Великден. Празнува се винаги в неделя след Лазаровден като продължава неговите обреди и обичаи. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.
Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път през Великденските пости хорото е сключено.
Малко повече събрана информация за Лазаровден и Цветница можеш да намериш тук.
19, 20 и 21 АПРИЛ
ВЕЛИКДЕН
Това е най-големият празник за православните християни. Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт.
Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасха е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Той продължава в три последователни дни, като датата е подвижна - в границите от 4 април до 8 май. Тя се определя ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден (наричана Страстна), като се боядисват яйца и се месят козунаци. Сутринта на първия празничен ден се отслужва тържествена църковна служба. Пали се свещ и се носи да догори в дома. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. У нас е традиция яйцата да се боядисват на Велики Четвъртък или Велика Събота, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.
На мен винаги са ми харесвали боядисаните яйца с марля. Увиват се в марлята и се капе с капкомер по нея от различните бои. За да изглеждат добре, направените по този начин яйца, е важно боите да са по-концентрирани.
Малко събрана информация може да намериш тук.
26 АПРИЛ
Томина неделя
Седмица след Великден е Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици. Апостолът е известен с прозвището си Неверни. Когато Христос възкръснал и се явил пред учениците си, Тома не бил сред тях, а когато по-късно те му казали "Видяхме Господа", той не искал да им повярва, докато сам не го види с очите си и докато не пипне раните му. В първата Неделя след Възкресението Исус отново се явил на учениците си, обърнал се към Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Тогава Тома повярвал във възкресението и възкликнал "Господ мой и Бог мой!".
Цветница (Връбница)
Това е последният пролетен празник преди Великден. Празнува се винаги в неделя след Лазаровден като продължава неговите обреди и обичаи. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор.Сутринта над портите на всяка къща се закачват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и неплодородие. Лазарувалите предния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб (кукла) и изпълняват обича "кумичене". Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за "кумица" и тя повежда моминското хоро към своята къща. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път през Великденските пости хорото е сключено.
Малко повече събрана информация за Лазаровден и Цветница можеш да намериш тук.
19, 20 и 21 АПРИЛ
ВЕЛИКДЕН
Това е най-големият празник за православните християни. Великият ден на Христовото възкресение е празник, който представлява най-пълно основната християнска догма – вярата във възкресението на праведниците в един по-хубав свят, който те ще наследят след земната си смърт.Събитията, свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския празник Пасха. Поради връзката му с лунния календар Пасха е подвижен празник, съответно и Великден променя датата си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня на пролетното равноденствие. Още от времето на Първия вселенски събор през 325 г. има пожелание Великден да се чества в един ден от всички християни. Тогава е определен принципът, според който Великден се отбелязва в неделята след първото пълнолуние след пролетното равноденствие. Той продължава в три последователни дни, като датата е подвижна - в границите от 4 април до 8 май. Тя се определя ежегодно по специална таблица, съобразена с лунния календар.
Подготовката за празника започва в седмицата преди Великден (наричана Страстна), като се боядисват яйца и се месят козунаци. Сутринта на първия празничен ден се отслужва тържествена църковна служба. Пали се свещ и се носи да догори в дома. На празничната трапеза задължително се отговява (така се слага край на започналия на Заговезни пост) с великденски яйца и обредни хлябове. У нас е традиция яйцата да се боядисват на Велики Четвъртък или Велика Събота, като броя им зависи от членовете на семейството и от броя на кокошките. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена, която прави с него, докато е още топло и прясно боядисано, кръстен знак на челата на децата. След този ритуал боядисването поемат младите жени в къщата. До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика - оранжева, зелено – с коприва, жълто – с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането (борак), ще е най-здрав през годината.
На мен винаги са ми харесвали боядисаните яйца с марля. Увиват се в марлята и се капе с капкомер по нея от различните бои. За да изглеждат добре, направените по този начин яйца, е важно боите да са по-концентрирани.
Малко събрана информация може да намериш тук.
26 АПРИЛ
Томина неделя
Седмица след Великден е Томина неделя, на която се почита паметта на Свети Тома, един от 12-те Христови ученици. Апостолът е известен с прозвището си Неверни. Когато Христос възкръснал и се явил пред учениците си, Тома не бил сред тях, а когато по-късно те му казали "Видяхме Господа", той не искал да им повярва, докато сам не го види с очите си и докато не пипне раните му. В първата Неделя след Възкресението Исус отново се явил на учениците си, обърнал се към Тома и му казал: "Дай си пръста тук и виж ръцете Ми, дай ръката си и я сложи на ребрата Ми. И не бъди невярващ, а вярващ. Понеже Ме видя, повярва ли? Блажени са тези, които, без да видят, са повярвали." Тогава Тома повярвал във възкресението и възкликнал "Господ мой и Бог мой!".16 АПРИЛ
Ден на Търновската конституция
Ден на Търновската конституция
професионален празник на юристите в България
Първата българска конституция е приета на 16 април 1879 година от Учредителното народно събрание във Велико Търново. Тя е доста прогресивна за времето си. Закрепва социално-икономическите и политическите изменения в българското общество след Освобождението 1878. Търновската конституция открива пътя за развитие на капиталистическите производствени отношения.
0 коментарa :
Публикуване на коментар