преобръщай нещата.

не се иска много усилие да се обърне едно действие в нещо като приключение. иска се, обаче, идеята някак да те озари.

ще ти разкажа една от моите истории.

имало едно време. много овехтяло. ще почна наново.

преди години лекарите ми заявиха, че всеки ден трябва да взимам хапчета и така до края на дните ми. на пръв поглед нищо толкоз фрапиращо и ужасяващо. когато обаче си на 24 години всичко ти се вижда другояче, тъкмо си започнал да живееш и хайде да те тъпчем с боклуци.

опитах да ги спра, но не става, искам - не искам, по-добре с тях, отколкото без тях. не съм се отказала да търся начина без тях, но все още не съм го намерила.

неприятна ми беше идеята да ги пия, как да ми хареса тогава действието. сама бях закодирала съзнанието си. естествено случаваше се и просто да ги забравя. и това не минаваше без наказание. тялото се бунтуваше.

и така. докато един ден не ми попадна сладка малка кутийка във формата на сърце. подарък от близка приятелка (допълнителен плюс - заредена бе с положителна емоция). едно по едно изтръгнах хапчетата от блистъра и ги поставих в кутийката. а нея сложих до леглото си. сутрин я поглеждах и малко по-малко започнах да й се радвам.

после смених розовата кутийка с кутия от бонбони, от нея се разнасяше страхотен аромат на ванилия и ягоди.

и така. докато не ми попадна една шарена етно кутийка, от онези за бижутата. които могат да се намерят из индийските магазини. шаренка, ама до безобразие. мъниста, пайети, лилаво, розово, синичко. беше ми подарък за един от многото ми рождени дни. (усмивка) добавих и малко цветна хартия отвътре, по маниакални хигиени причини. но всъщност се получи още по-добре. все едно всеки ден получавам подарък.

може и наивно да звучи, но съзнанието ми откликва на такива наивни на вид манипулации. получава се. сутрин си търся кутийката с поглед. тя е първото ми действие за деня и то е увито в цветове - и някак успява дори усмивка да събуди в мен.

мъдрите хора казват, каквото било, било..а сега право напред.
в превод: не мога да променя вече нещата и да върна назад времето, но мога с малко от мен да направя нещата малко по-приятни.




Facebook Comments

11 коментарa :

fen каза...

Прекрасно:)

Петя Попова каза...

Разбира се,че можеш да ги промениш.Не спирай да търсиш и да опитваш.

Анонимен каза...

Сега съм в същото положение, а съм на 25. Ставам и си лягам с лекарства, много хубава идея.

Анонимен каза...

Браво:), продължавай в същия дух!

Анонимен каза...

Приятели ако не сте чували че Исус прави чудеса - аз свидетелствам че направи много чудеса в моя живот. Вярвам че ще го стори и във вашия стига да повярвате!

Анонимен каза...

Много хубаво написано. Въпреки това съм на мнение, че... в българската реч има главни букви. С тях се отбелязва започването на ново изречение. Друго интересно нещо е, че след препинателен знак има интервал. Това прави четенето много по-лесно.

Mike Ramm каза...

Хубава идея! Не ми беше хрумвала. Аз също съм постоянно на хапчета и ми е много досадно. като ги спра, обаче, става по-зле.

Една Жена каза...

благодаря много за коментарите.
радостна съм, че идеята е допаднала не само на мен.

и да кажа за българската реч.
анонимен, съгласна съм с теб.
има си правила и те трябва да се спазват.

когато обаче стане дума до споделяне на лично преживяване. аз самата не си слагам ограничения.
както ми дойде отвътре - така.

мисля, че никой няма да ми се разсърди, че в моя вътрешен свят няма главни бувки, начало и край.

vesko каза...

Разбира се,че можеш да промениш живота си!И здравето си!!!Виж тази книжка-Александр Свияш
"Хочешь быть здоровым? Будь им!"
и помисли.Виждам че си МНОГО УМНА И ИНТЕРЕСНА ЖЕНА! Не трябва да се предаваш!!

Nathalie каза...

благодаря ти vesko за препоръчаната книга. ще се опитам да я открия и прочета.

Анонимен каза...

Готвят смяна на календара http://eyebg.com/prez-2012-smenqt-kalendara-5535.html но малко хора знаят че е български http://www.facebook.com/group.php?gid=138830043878

Публикуване на коментар