Kога е дошъл моментът
да кажеш - I have had enough of this …
Знаеш ли, наистина кога е дошъл момента : to call it quits …
Тогава,
когато вече всичко е станало нетърпимо.
Тогава,
когато вече всичко в нашия съвместен живот е
само в минало време ...
любовта, обичта, доверието, мечтите, желанието, страстта ...
Тогава,
когато усещаш, че всичко вече е толкова различно и сиво,
когато няма вече бяло или черно, светло или тъмно,
а всичко е станало едно ...
и дните ни са станали и те такива едни ...
сиви...
Тогава,
когато чувстваш, че няма връщане назад към обещаващото
начало...
Тогава,
когато останат само спомените,
но и те не са в състояние, а и не са достатъчни,
за да ни държат в този „плен”...
Тогава,
когато престане да съществува думата заедно,
а има само аз или ти ...
Тогава,
когато дойде студеното, онова студено – the freezing cold,
точно толкова студено да ти е вътре в душичката
и вече да го няма оня светъл и топъл лъч на надеждата,
че наистина всичко си заслужава усилията ти...
Тогава,
когато го няма удоволствието от взаимното докосване
и я няма думичката желание в нашия семеен речник ...
а само са останали думи като - самотен, тъжен, неразбран,
неудовлетворен, наранен, нещастен и пречупен ...
Тогава,
когато чувстваш, че си готов да оставиш всичко така както е
и да си тръгнеш без да се обръщаш повече към миналото ...
Тогава,
когато дори и думите,
които сме чакали толкова години да чуем,
и сега са казани ей тъй с половин уста,
просто защото се налага да бъдат казани,
а не че наистина ги мислим ...
но дори и те вече не могат да залепят
разпилените и счупени парчета ...
Тогава,
когато мисълта за още дори и един такъв ден - прекаран заедно,
прави тялото ни да изтръпва и да нямаме никакво усещане за реалността ...
Тогава,
когато вече нищо не е в състояние да промени
взетите отдавна решения
и всичко е станало само въпрос на време ...
Точно тогава,
когато си готов да направиш
онази първа крачка към неизвестното,
но по-добро навън ...
Точно тогава,
се обърни и тръгни,
не поглеждай повече назад,
а само си тръгни ...
но този път наистина да е завинаги ...
Точно тогава,
си помисли, че и ти както всеки друг човек
го заслужаваш наистина онова химерно щастие,
и че наистина си струва риска да оставиш всичко до тук
и да започнеш на ново ...
3 коментарa :
То не е риск... аз го осъзнавам с всеки изминал ден. Като вземеш решението олеква НЕВЕРОЯТНО, чак се чудиш защо си чакал до сега, макар че аз всъщност не съм чакала кой знае колко.. но ако не се лъжа при теб са около 14 години.. вземи го решението и ще видиш.. че е по-страшно преди това, когато още се кумиш какво да правиш и имаш някакво гадно усещане за обреченост и виждаш колко еднакво протича и ще протича живота ти.. и то така еднакво, дето ти страдаш от това .
Да ти кажа честно-аз вече го взех решението и мисля,че няма връщане назад...мисля си,че наистина дойде момента в който трябва да направя нещо и за себе си, за мен самата,без да се притеснявам какво и как ще кажат хората...защото живота ми си върви,децата си растат,а аз по-млада не ставам...напротив,и искам и аз да бъда един ден истински щастлива.И затова докато не е твърде късно...навън.Мисля,че достатъчно дълго отлагах.
Стискам палци... моето дете тъкмо стана на една, твоите пък вече са поотраснали :P и наистина много хубаво,че осъзнаваш, че е време да помислиш за себе си и да разбереш,че ти си прекалено скъпо нещо, за да си позволяваш да злоупотребяваш с това, дори това не е еггоизъм, а самосъхранение..
Публикуване на коментар