Петлето и Радио Хоризонт

Часовникът пак звъни и аз едвам отварям едното си око, за да открия местоположението на пронизителния звън и да го накарам да спре. Сгушвам се под завивките с мисълта, че след малко трябва да се става. Навън е мрачно, след час ще съм на работа и денят отново ще ме завърти и няма да усетя как ще е утре.

Няколкото сладки минути до ставането ги използвам за сладки спомени.

Помните ли (а сигурно помните, ако сте над 25), когато сте били малки как сутрин сте влизали в кухнята под звуците на бодрото петле, кукуригащо от радиопредавателя и в частност от програма Хоризонт?
И че докато сте си пиели чая, млякото, какаото (ако сте имали късмет) сте слушали с интерес омайния глас на лелката или чичкото, разказващи сутрешната приказка и не сте си разпределяли наум задачите за през деня?

И че сте крачили към външната врата под стройните звуци на Откога се е, мила моя майно льо, зора зазорила... и под ласкавите погледи на родителите си?

И че не ви е интересувало, че ви чака забързан ден, през който със сигурност ще забравите да свършите нещо важно?

Даааа, хубави времена бяха, но сега вече трябва да ставам.