Свещ и Огън
Това продължи до срещата с огъня... Тогава тя му отдаде сърцето, душата, тялото си, цялата се обрече на него...
А той, той беше безмилостен към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как отново гори пламъкът в нея...
А тя, с любовния огън в сърцето си, вече светеше и огряваше много по-силно и по-ярко от преди. И това така я радваше, караше я да се чувства пълноценна и жива...
В един момент обаче, тя усети как се топи, как с всеки изминал миг се смалява и светлината, която излъчваше пламъчето й...
Но въпреки това не се натъжи. Напротив - беше наистина щастлива. Защото тя обичаше повече от себе си този огън, който всъщност я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него, но си даваше сметка също, че живя истински, също благодарение на него...
Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре, но не от това я болеше и не затова страдаше.
Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и той, щеше да го загуби и него - огънят, който й показа какво е Живота...
Автор - неизвестен
Превод на български - Мelisa
1 коментарa :
Мел, прекрасно е!
"А тя, с любовния огън в сърцето си, вече светеше и огряваше много по-силно и по-ярко от преди. И това така я радваше, караше я да се чувства пълноценна и жива..."
...
:):):)
Публикуване на коментар