Свещ и Огън - една история за Любовта

Той беше Огън, горящ пламенно и буйно.
Само с едно докосване я запали безпощадно.
А може би го беше сторил несъзнателно?!

Тя беше просто
една обикновена, малка бледа Свещ,
която със слабия си пламък се опитваше
да озари света около себе си...

Преди години
безмилостно я бяха угасили тази Свещ
и с това я бяха обрекли на болезнена
тъжна и горчива самота...

Това продължи дълго, доста дълго време.
Чак до срещата й с Огъня.
До мига, в който тя му отдаде
сърцето, душата, тялото си
и цялата се обрече на него...

А той... той беше безпощаден към нея.
Не се поколеба да я запали, за да види
как отново гори пламъкът в нея...

А тя, с любовния огън в сърцето си, вече светеше
и огряваше много по-силно и по-ярко от преди.
И това така я радваше, караше я да се чувства
пълноценна и отново жива...

В един момент обаче, тя усети как се топи,
как с всеки изминал миг се смалява и светлината,
която излъчваше пламъчето й...

Но въпреки това Свещта не се натъжи.
Напротив - беше наистина щастлива.
Защото тя обичаше повече от себе си този Огън,
който всъщност я унищожаваше.

Осъзнаваше, че умира заради него,
но си даваше сметка също, че живя истински,
също благодарение на него...

Знаеше, разбираше, усещаше,
че краят й е близо, че скоро ще умре,
но не от това я болеше и не затова страдаше.

Единственото, за което щеше да съжалява беше,
че тогава щеше да изчезне и Той, щеше да го загуби и Него -
Огънят, който й показа какво е Живота...

Автор - неизвестен
Превод на български - Мelisa