Свещ и Огън


Той беше Oгън, горящ пламенно и буйно. Само с едно докосване я запали безпощадно. А може би го стори несъзнателно?!

Тя беше просто една обикновена, малка бледа Cвещ, която със слабия си пламък се опитваше да озари света около себе си. Преди години бяха угасили тази свещ и с това я бяха обрекли на болезнена самота...

Това продължи до срещата с огъня... Тогава тя му отдаде сърцето, душата, тялото си, цялата се обрече на него...

А той, той беше безмилостен към нея. Не се поколеба да я запали, за да види как отново гори пламъкът в нея...

А тя, с любовния огън в сърцето си, вече светеше и огряваше много по-силно и по-ярко от преди. И това така я радваше, караше я да се чувства пълноценна и жива...
В един момент обаче, тя усети как се топи, как с всеки изминал миг се смалява и светлината, която излъчваше пламъчето й...

Но въпреки това не се натъжи. Напротив - беше наистина щастлива. Защото тя обичаше повече от себе си този огън, който всъщност я унищожаваше. Осъзнаваше, че умира заради него, но си даваше сметка също, че живя истински, също благодарение на него...
Знаеше, разбираше, усещаше, че краят й е близо, че скоро ще умре, но не от това я болеше и не затова страдаше.

Единственото, за което щеше да съжалява беше, че тогава щеше да изчезне и той, щеше да го загуби и него - огънят, който й показа какво е Живота...


Автор - неизвестен
Превод на български - Мelisa





Facebook Comments

1 коментарa :

Doni каза...

Мел, прекрасно е!
"А тя, с любовния огън в сърцето си, вече светеше и огряваше много по-силно и по-ярко от преди. И това така я радваше, караше я да се чувства пълноценна и жива..."
...
:):):)

Публикуване на коментар