Из народните традиции

по въпроса с Имената!

Според широко разпространената народна традиция първородното дете се кръщава, ако е мъжко - на дядото, ако е женско - на бабата от бащина страна. За него се смята, че се ражда с готово име и идва да поднови старите.

Второто дете подновява дядото или бабата от майчина страна. Следващите деца ги кръщавали на някой близък роднина или на самия кръстник, който най-често е също така близък роднина. От това правило се допускало изключение, когато детето се роди на някой голям празник. Тогава му давали името на съответния светец.

Ако дядото и бабата вече са умрели, родителите се смятали за свободни да търсят дори за първото си дете ново име по свой избор.

Ако родителите имат някой богат или влиятелен роднина, дори само познайник, предпочитали него пред много по-близки, но бедни сродници.

На някои места избягвали да кръщават на умрял човек, другаде пък се смятали задължени да подновят името на умряло братче или сестриче, на умрял неженен вуйчо или леля, особено ако вуйчото е загинал на война.

Ако майката овдовее преди раждането, по традиция кръщавали детето на умрелия му баща.

Когато детето се роди на голям църковен или народен празник, по някои места дори съчиняват име, което да напомня празника. С имената на децата си родителите понякога ознаменували случки и спомени от своя живот: например запознали се на връх Вежен - син Вежен, сгодили се на връх Вихрен - син Вихрен и др.

***
Традициите са хубаво нещо, но да не забравяме, че традициите вече не са това, което бяха. Традицията трябва да следва развитието ни, не да го възпира. (мои си разсъждения по темата)