Не допускай да угасне НАДЕЖДАТА!

Четири свещички
бавно догаряха в една тъмна стая...
А наоколо беше толкова тихо,
че ясно можеше да се чуе техният разговор...

Първата каза:


- Аз съм Мирът!
Но вече никой не се грижи да съхрани жив моя пламък.
Усещам, че скоро ще угасна...

И не след дълго пламъкът й постепенно намаля, намаля и...
Изгасна съвсем...

Втората промълви:

- Аз съм Вярата!
Вече почти всички ме смятат за ненужна.
Затова няма никакъв смисъл да горя повече...

И когато тя замлъкна, повя лек ветрец и...
Угаси и нейният пламък...

Щом дойде редът на третата свещичка,
тя първо дълбоко въздъхна, след което тъжно промълви:

- Аз съм Любовта!
Но нямам сили да горя повече.
Хората съвсем ме пренебрегнаха и вече не ме оценяват.
Забравиха да обичат дори най-близките си хора.
За тях аз вече не нося същия смисъл...

И още не изрекла последните си думи, тя също изгасна...

В този момент вратата тихо проскърца и се отвори.
В стаята влезе малко момченце и видя угасналите свещички.
Учудено и с присъщата си детска наивност, ги попита:

- Вие защо сте изгаснали?
Не знаете ли, че трябва да горите докрая?...

Но като не му отговориха, то приклекна кротко до тях и от очите му потекоха тъжни сълзи...

В този миг се чу гласът на четвъртата свещичка:

- Не плачи, не се страхувай!
Докато аз продължавам да горя,
можем да запалим отново и останалите свещички.
Защото аз съм Надеждата!


Автор - неизвестен
Превод на български - Melisa



* * *

Дано и в ТЕБ
никога не изгасва пламъкът
на НАДЕЖДАТА!





Facebook Comments

5 коментарa :

Анонимен каза...

Дано, Мел, дано.
Дай Боже всеки му.

Надя каза...

Много вярно, силно и красиво!!!!
Кой е автора!
Лек ден!

Melisa каза...

За съжаление, не зная кой е автора...
Претиха ми тази приказка под формата на презентация.
И понеже много ми хареса, реших да я преведа на български.
Радвам се, че и на теб ти е подействала така силно :)

дони каза...

Да, Мел!
Надеждата е бъдещето! Без нея... не искам да мисля...

Анонимен каза...

МЕЛИСА,прекрано е ! Изпратиха ми я като коледна или новогодишна видеокартичка. И тогава и сега вълнението беше голямо. Маргарита

Публикуване на коментар