Да живееш с ТЕСНИ ОБУВКИ...

Бяха решили за Коледа да ми купят нови обувки. И понеже в града ни нямаше магазин, в който да продават готови обувки, затова отидохме да ги поръчаме на местния обущар.
В работилницата той ме накара да се събуя и да стъпя върху едно парче картон. След което взе молива, забоден зад ухото му, наплючни го с език и очерта периферията на крака ми.
Това парче картон, на което беше нарисувано моето ходило, всъщност беше размерът на обувките ми...

Дни наред въодушевено си представях как ще изглеждат и какво ще представляват новите ми обувки. Татко ми беше казал, че ще бъдат черни и с връзки. При всяко хлопване на вратата, тичах да отворя, с надеждата, че ми ги носят...

Получих ги в деня преди Коледа – бяха наистина черни и с вързанки.
Не ги обух него ден. Вечерта преди да си легна, ги поставих под леглото. От време на време ставах през нощта, вадех ги от кутията им и ги поставях пред мен на земята, след което дълго и внимателно ги оглеждах от всички страни – ту отгоре ги гледах, ту отпред, после отстрани...
Не помня колко пъти докосвах с възхищение кръглите им и лъскави муцуни в мрака на нощта. От вълнение така и не успях да заспя нея нощ...

Сутринта, когато другите станаха от сън, аз вече стоях на стола, а в скута си държах кутията с обувките. Татко дойде да ми ги обуе. Обувките обаче не ми станаха, бяха ми тесни и ми причиняваха болка. Но това не го казах на татко. На няколко пъти той попита: “Стискат ли ти?”, но всеки път аз отговаря с: “НЕ!”. Ако кажех, че са тесни и ми причиняват болка, щяха да ги върнат обратно на обущаря, за да ги поправи, а той нямаше да успее да го стори веднага. Затова си премълчах.

През целия ден на Коледа вървях, стискайки зъби от болка. След известно време тя стана толкова непоносима, че започнах да накуцвам. Когато ме попитаха какво ми е, отвръщах, че съм си ударил коляното, но на никого не признах, че новите обувки ми стискат...


Минаха много години от тогава...

Като се замисля сега, всъщност
Животът
до голяма степен прилича на това,
да вървиш с тесни и стискащи ти обувки:


Понякога заплатата ни притиска,
друг път – работа, която сме принудени да вършим
не по свое желание...


Случва се някое място да се превърне в тясна обувка за нас
или средата, в която сме, някоя улица, или пък град...


Понякога взаимоотношенията, приятелствата
или пък връзките ни, ни причиняват болка,
като тази от стискаща и неудобна обувка...


Случва се и времето да бъде като тясна обувка –
когато сякаш е спряло да тече...

Или пък парите, които вечно не достигат...

Дори възглавницата,
на която всяка вечер полагаме уморено глава,
е в състояние да създаде подобно неприятно усещане...


Всичко това ни причинява болка, силна и пареща...
Но въпреки това, сме принудени да продължим да вървим –
макар и бавно, болезнено или накуцвайки...


Вече знам!
Животът - това е изкуството
да се научиш да вървиш,
въпреки стискащите обувки...



Автор - В. Coskun
Превод на български - Melisa





Facebook Comments

4 коментарa :

Анонимен каза...

Имам още мазоли от такива обувки. Макар и деформирани малко ходилата ми, все пак ги обувах и страшно ми харесваха.. и си е струвало, както в живота...Струва си да се живее!

Sunny

doni каза...

Дааа...
;)

req_rs каза...

Няма по-кофти...от тесни обувки..
Все едно в живота са те стиснали за гърлото

maya каза...

Mnogo dobro i to4no sravnenie-zivota i tyasnata obuvka.Az li4no ne se 4uvstvam v tyasna obuvka, no tazi asociaciya mi haresa.

Публикуване на коментар