Да дам ли Живот или Да не дам?

Преди време, при едно пътуване, в колата се развилня бесен диспут.
Темата беше...

Ако знаеш, че Плодът, който носиш в Утробата си, страда от Онези Болести и по думите на някой - няма да има нормален живот - Как ще постъпиш?

Ще му дадеш ли Живот или по Твой Начин - ще искаш да го спасиш от мъки, както и себе си...

Да Дам или да Не Дам?
Това е Въпросът?
...
7 дни след написването на този пост,
все още никой не е написал даже и една дума.
Наясно съм, че има теми Табу.
И че тази е една от тях.
И все пак.
Трябва ли да си мълчим?
Или пък нямаме мнение по въпроса?
Не ни се мисли?
Молим се да не сме пред този казус?
Какво ще да е?


Facebook Comments

5 коментарa :

kenkal каза...

Предполагам, че нямаш коментари, защото наистина е ужасно труден въпрос. Аз смятам, че не е редно да се дава живот, ако той е обречен. Жестоко е, но едно време е имало някакви механизми да се възпират хората, фамилно обременени от "онези болести" да имат деца. Но това е намеса отвън. А когато жената трябва да вземе решение за детето, което носи под сърцето си... Прекалено трудно решение е!

Bee каза...

Ох... сложна тема. Сигурно, ако е да дам съвет и да се изкажа като страничен наблюдател бих казала "Махни го", но ако е в мен... честно казано не знам.
Клоня към идеята да не наказвам човечето и себе си в интерес на истината, но това е на думи. Не мога да съм сигурна дали ще имам силите и волята да взема такова решение. А и все пак то няма да е само мое. Така че и решението надали ще е еднолично.
Сложен въпрос...

Nathalie каза...

темата е болезнена.
сигурно нямаше изобщо да е повдигна, ако не беше този кофти разговор преди месеци.
в колата бяхме 3 жени - майка ми, аз и още една приятелка (може би бъдеща майка).
2 на 1.
те, двете, бяха за махането на детето.
само аз бях твърдо решена, че каквото и да е на детето ми, то си е моето дете. здраво или болно, русо или черно, бяло или черно - то е част от мен.
вярно, майка още не съм.
и вярно, всеки сам трябва да вземе решението за себе си.
аз моето вече го знам.

и още само нещо - всичко се случва, и лекарите са хора и те могат да сбъркат. а ако са объркали диагнозата?

Анонимен каза...

Преди малко повече от 7 години исках да убия гинеколога, който не счете за нужно да ми предложи амниоцинтеза /имах вече една злополучно завършила бременност/, детето ми се роди със симдром на Даун. Сега благославям немарливостта му. Четох някъде, че Бог избира при кого да изпрати специалните деца и ако сам вземеш решение да прекратиш бременността, вероятно ще ти прати друго изпитание. Няма нищо случайно и наистина понякога не е в нашите възможности да прозрем какъв безценен дар е изпитанието :)

Една Жена каза...

много съм съгласна с теб - относно изпитанията.
нищо на тази Земя не е случайно.
уроците ни се дават всеки ден.
ако избягаме от един, но другия ще е още по-тежък.
а да си майка на специално дете (без да съм такава) вярвам, че е специално изживяване.

Публикуване на коментар