Да дам ли Живот или Да не дам?
Преди време, при едно пътуване, в колата се развилня бесен диспут.
Темата беше...
Ако знаеш, че Плодът, който носиш в Утробата си, страда от Онези Болести и по думите на някой - няма да има нормален живот - Как ще постъпиш?
Ще му дадеш ли Живот или по Твой Начин - ще искаш да го спасиш от мъки, както и себе си...
Да Дам или да Не Дам?
Това е Въпросът?
...
7 дни след написването на този пост,
все още никой не е написал даже и една дума.
Наясно съм, че има теми Табу.
И че тази е една от тях.
И все пак.
Трябва ли да си мълчим?
Или пък нямаме мнение по въпроса?
Не ни се мисли?
Молим се да не сме пред този казус?
Какво ще да е?
5 коментарa :
Предполагам, че нямаш коментари, защото наистина е ужасно труден въпрос. Аз смятам, че не е редно да се дава живот, ако той е обречен. Жестоко е, но едно време е имало някакви механизми да се възпират хората, фамилно обременени от "онези болести" да имат деца. Но това е намеса отвън. А когато жената трябва да вземе решение за детето, което носи под сърцето си... Прекалено трудно решение е!
Ох... сложна тема. Сигурно, ако е да дам съвет и да се изкажа като страничен наблюдател бих казала "Махни го", но ако е в мен... честно казано не знам.
Клоня към идеята да не наказвам човечето и себе си в интерес на истината, но това е на думи. Не мога да съм сигурна дали ще имам силите и волята да взема такова решение. А и все пак то няма да е само мое. Така че и решението надали ще е еднолично.
Сложен въпрос...
темата е болезнена.
сигурно нямаше изобщо да е повдигна, ако не беше този кофти разговор преди месеци.
в колата бяхме 3 жени - майка ми, аз и още една приятелка (може би бъдеща майка).
2 на 1.
те, двете, бяха за махането на детето.
само аз бях твърдо решена, че каквото и да е на детето ми, то си е моето дете. здраво или болно, русо или черно, бяло или черно - то е част от мен.
вярно, майка още не съм.
и вярно, всеки сам трябва да вземе решението за себе си.
аз моето вече го знам.
и още само нещо - всичко се случва, и лекарите са хора и те могат да сбъркат. а ако са объркали диагнозата?
Преди малко повече от 7 години исках да убия гинеколога, който не счете за нужно да ми предложи амниоцинтеза /имах вече една злополучно завършила бременност/, детето ми се роди със симдром на Даун. Сега благославям немарливостта му. Четох някъде, че Бог избира при кого да изпрати специалните деца и ако сам вземеш решение да прекратиш бременността, вероятно ще ти прати друго изпитание. Няма нищо случайно и наистина понякога не е в нашите възможности да прозрем какъв безценен дар е изпитанието :)
много съм съгласна с теб - относно изпитанията.
нищо на тази Земя не е случайно.
уроците ни се дават всеки ден.
ако избягаме от един, но другия ще е още по-тежък.
а да си майка на специално дете (без да съм такава) вярвам, че е специално изживяване.
Публикуване на коментар