Колко много боли от "Извинявай"

Преди време прочетох статия в блога със заглавие "Защо съм сама?"
Не смятах, че ще се замисля толкова сериозно над този, за някои хора простичък въпрос.
Напоследък забелязвам, че околните се опитват да ни наложат мнението, че ние сами сме си виновни за това, че сме без човек до себе си. Но като се замисля, защо да търсим вината единствено и само в себе си. Защо ние да сме основната причина за края на една любов, на една връзка, на една мечта?
Поглеждам себе си, мога да кажа, че съм постигнала доста неща в живата си. Изглеждам добре, чествам се добре в кожата си.
Имам работа, е не е работата мечта, но сама се преборих за позицията, която заемам и отговарям за достатъчен брои хора.
Имам семейство и приятели, няколко истински и доста познати.
Имам образование, разностранни интереси.
Обичам да съм част от компанията и да се забавлявам с хората, които са ми приятни.
Малко почнах да звуча, като обява за запознанство в рубриката "Самотни сърца", на някои ежедневник.
Но в крайна сметка имам толкова много неща, но ми липсва това, което най-силно желая.
За пореден път осъзнавам, как една фраза може да разбие илюзиите ти.
Как човекът, който най-много обичаш на света, може да те нарани най-жестоко.
Как едно безразличие може да боли много повече, от един шамар.
Как една дума "НЕДЕЙ" може да те съсипе.
Как едно "СЪЖАЛЯВАМ" може да е по-грубо от обида.
Как едно "ИЗВИНЯВАЙ" може да разполови и без това нараненото ти сърце.
Как фразата "НИКОГА НЕ КАЗВАЙ НИКОГА" може да е последният пирон в ковчега, където да погребеш изгубената си любов.
Някой би казал, че това е много прозаично, твърде романтично и сълзливо, но всички се преживели любов, без характерният Happy End и всеки е лекувал болното си сърце.
Нито ще съм първата жена замислила се над тези неща, но ми се ще да съм последната, която ще се чуди дали е заслужила това, което и предлага съдбата.
Защото никой не заслужава да бъде поставен на колене от човекът, на който иска да подари цялото си сърце.