Безделие-бЕзобразие!

Кое дете не е засядало с часове пред телевизора?
На мен ми се е случвало, особено докато бях дете.
Тогава нямаше много избор.
Първа или Втора програма.
Сръбска или Руска програма.

Всеки път, когато баща ми ме завареше...
опъната на дивана,
изпаднала в блаженство
пред поредното предаване,
Всеки път отправяше укорителна забележка,
относно безделието,
и как Човек трябва винаги нещо...
Полезно да прави.

Това така ми се е забило в съзнанието,
че от години не съм имала миг на безделие.

Ако не съм на лаптопа и не работя - готвя.
Ако не готвя - нещо пиша.
Ако не пиша - чистя.
Ако не чистя - чета.
Ако гледам Тв - винаги правя и още нещо.
Винаги Нещо.
Минутка без нищо не оставям.
Защото, виждаш ли, някой така ми е казал,
че така трябва,
и аз така съм го приела.

Преди 2 дни пътувах в едно влакче,
пътуването ми продължи точно 8 минути,
нямах нито вестник,
нито книга,
нито списание,
нито дори iPod с мен,
още по-малко лист и химикалка.

С една дума - нищо.
Гледах през прозореца отегчено
и вътрешно нервничех.
Бездействам.
Какво е това?
Безобразие.

Колко много имам нужда
да забравя какво
Някой
Някога
ми бил казал
и да се насладя
на минутка Безделие!

И с теб ли е така?