Обичаш ли Да Говориш за Другите?

Босът ти излиза от стаята и ти се почваш...
Какво казал?
Какво направил?
Какъв бил?
Защо бил?

На съседната маса в кафенето седи непознато момиче
и Ти си нямаш друга работа,
освен да го обсъждаш.
Как било облечено?
Какво било правило?

Умираме си да сплетничим и обсъждаме другите.
А знаем ли колко е вредно?
Явно Не.
Щом все още го практикуваме.

Plerique ubi aliis maledicunt, faciunt convicium sibi
Повечето хора, когато злословят, чернят с това себе си.
Сир

А какво се случва с Обсъждания?
Дори и без да осъзнава...
Той долавя вибрациите
и се обръща в твоята посока,
за да те идентифицира.

Случвало ли Ти се е?

На мен, в момента, в който пиша това.
Докато редя буквичка след буквичка.
Две лелки са се хванали да ме обсъждат.
Какво ми било деколтето?
Как съм била седнала по турски?
Как съм си била писала?

Чудя се, какво им пука.
Или просто няма какво друго да си кажат,
за това са седнали да си търсят тема...
и Аз просто съм под ръка.
Няма никой друг в това кафе,
само Аз съм им пред погледа.

Има си такава порода хора.
Само оглеждат, заглеждат и одумват Другите.
Не някаква добронамерена критика...,
(изобщо има ли такава)
а злобното избълване на думи.

На тези хора определено си им личи.
Изписано е на лицето им.
Тъмно, мрачно, изпито и сбръчкано.
Все едно гледаш филм на ужасите.

Мога ли да направя нещо да се предпазя?
Да си сваля краката от канапето,
като една Истинска дама,
каквато не съм и не бих искала да съм.
Или пък никога повече да не обличам нищо цветно,
че да не бия на очи.

Дали така ще успея да се предпазя?
В никакъв случай.
Каквото и да правя,
и най-примерния гражданин на тази Планета
да стана.
Винаги ще се намери Някой,
на който няма да се нравя.

На вкус и цвет - тавариш нет.

Най-добро, мисля си Аз, е да Игнорирам
и да си гледам Моите си дела.

Току виж и те взели пример от мен.