ГОЛФ или Играта на Живота

Преди десетина дни ...
играейки си с дистанционото в малките часове на деня....
попаднах на един Филм.

Бях го гледала, дори не само веднъж.
Но отново приковах очи в телевизора и издържах до края.

ФИЛМЪТ Легенда за Багър Ванс
Една история за Голфа и за Играта на живота.














Няма да разказвам филма.
Ако не си го гледал..Намери го.

Иска ми се друго да кажа..
Посланията, дори извадени от контекста на филма, са силни и толкова близки.

Докато гледах филма, пред очите ми беше един Човек.
ЧОвЕк, който познавам много-много добре.
Това съм Аз.
Но си мисля..
А Може би само така си мисля..
Че и Ти, и Ти..и най-вече ТИ, Човекът, който Обичам..ще откриеш същото..усещане..
.......

Обичаш тази игра, нали?
Това е най-великата игра.
Мислиш ли?
Забавна е, трудна е...
А когато излезеш на игрището, оставате само ти и топката.
Всичко е само в твоите ръце.

Няма по-велика от нея.
Състезаваш се сам със себе си.
Мисля, че е време.
За какво?
Да видиш Игрището.
Игрището ли?
Добре де, какво е Игрището?
Гледай внимателно ..
Ако погледнеш с мек поглед,
ще видиш къде приливите, сезоните
и въртенето на Земята се сливат в едно.
Където всичко се слива в едно.
Трябва да потърсиш това място с душата си....
Не мисли, а го почувствай.
Аз не мога да те заведа там.
Мога само да се опитам да ти помогна да откриеш пътя.
Съществувате само ти,
топката,
флагчето
и това, което си.
Вече го виждаш...
...

Не мога да го направя.
Защо не стиснеш стика малко по-леко?
Захватът е...
Не говоря за това!
Не знаеш.
Аз говоря за играта.
Тя не може да бъде спечелена, Тя само се играе.
Ти не разбираш...
Няма нужда да разбирам.
Никой на този свят не разбира своето бреме.
Всички са като теб, но ти го носиш прекалено дълго.
Време е да го оставиш.
Не знам как.
Имаш избор.
Можеш да спреш или да тръгнеш.
Да тръгна?
Да тръгнеш.
Накъде?
Да се върнеш там, където винаги си бил, и да останеш.
Напълно неподвижен.
И да си спомниш.
Беше много отдавна.
Не, беше само преди миг.
Време е да излезеш от сенките.
Време е да избереш.
Не мога.
Можеш! И не си сам.
Аз съм до теб.
Винаги съм бил до теб.
А сега играй.
Играй така, както си роден да играеш.
Играй с таланта, който Бог ти е дал.
Готов ли си?
Тогава заеми позиция.
Удари топката!
Не задържай нищо в себе си.
Сега е моментът.
Време е да си спомниш.
Припомни си своя замах.
Точно така
Успокой се...
...

Сякаш вчера гледах на игрището разни старци като мен
и се чудех защо още се занимават с тая шантава игра.
Но това няма значение.
Играта не може да бъде спечелена, тя само се играе.
И аз играя.И продължавам да играя.
Играя в името на бъдещето
и търся мястото си в Игрището.