Цветна Приказка

Някога Цветовете на Земята започнали да спорят.









Всеки твърдял за себе си, че бил...
Най-Добрият
Най-Важният
Най-Полезният
Най-Любимият.

Зеленият казал..
-Ясно е, че аз съм най-важният. Аз съм знакът на живота и на надеждата. Бях избран за тревата, дърветата и листата. Без мен всички животни ще умрат. Погледни природата и ще видиш, че аз съм в по-голямата част от нея.

Синият го прекъснал..
-Ти мислиш само за Земята, но погледни небето и морето. Водата е основата на Живота. Небето дава пространство, мир и спокойствие. Без мен всички вие ще бъдете нищо.

Жълтият се подсмихнал..
-Вие сте толкова сериозни. Аз нося Смях, Веселие и Топлина на света. Слънцето е жълто, луната е жълта, звездите са жълти. И всеки път, когато погледнеш слънчогледите, целият свят се усмихва. Без мен няма да е весело.

Оранжевият започнал да се надува...
-Аз съм Цветът на Здравето и Силата. Аз се срещам по-рядко в природата и затова съм по-скъп. Аз нося най-важните витамини. Спомнете си за морковите, тиквите, портокалите, мангото и папаята. А когато изпълня небето на изгрев или на залез слънце, моята красота е толкова удивителна, че никой не се сеща за когото и да е от вас.

Червеният не издържал и изкрещял..
-Аз съм Владетелят на всички вас. Аз съм Кръв - Животът е кръв. Аз съм цветът на опасността и смелостта и съм готов да се бия, за да защитя каузата си. Аз съм цветът на Страстта и Любовта - червената роза, коледната звезда, макът.

Лилавият се изправил в целият си ръст...
-Аз съм цветът на Царствеността, Властта и Мъдростта - крале, вождове и епископи винаги са избирали мен. Хората не ми се противопоставят. Хората ми се подчиняват.

Най-накрая Пурпурният проговорил много по-тихо от другите, но с достатъчна твърдост..
-Аз съм Цветът на Тишината. Вие едва ме забелязвате, но без мен всички вие губите значението си. Аз представлявам Мисълта и Отражението, полумрака и дълбоките води. Вие имате нужда от мен за баланс и контраст, за молитва и вътрешен мир.

И така цветовете продължили да се хвалят и да спорят.
Всеки убеждавал другите за своето превъзходство.
Спорът им ставал все по-силен и по-силен.
Изведнъж искряща светкавица озарила небето.
След нея поразителна гръмотевица се стоварила и изтрещяла.
Дъжд започнал да се изсипва безмилостно.
Цветовете се свили от страх, сгушили се близо един до друг за успокоение.

Тогава Дъждът проговорил...
-Ах, вие глупави цветове! Защо се карате помежду си, защо се опитвате да изпъкнете над другите?! Не знаете ли, че всеки от вас бе създаден с определена цел - единствен и различен?! Подайте си ръце и елате при мен.

Отсега нататък, когато вали, всеки от нас, редом със своите братя, ще се извие в небето в огромен поклон от цветове, за да напомня на всички Нас да живеем в мир..

Дъгата е символ на надеждата за утрешния ден.


Facebook Comments

1 коментарa :

bay Ilia каза...

ето в отговор една солена приказка :)
http://www.bukvite.bg/poem.php?docid=34929

Публикуване на коментар