Щастието е...

Самoзаблуждаваме се, че живота ще стане по-добър когато се оженим/омъжим, когато имаме дете, а след това и второ...

Разстройваме се, че нашите деца са все още малки,
и се надяваме че всичко ще се оправи, когато порастнат.

Като децата ни порастнат се тревожим,
че трябва някак си да се справим с тях.

Несъмнено, ще сме по-щастливи
когато те излязат от своите «...найсет» години.

Самоуспокояваме се, че живота ни ще се подобри
когато любимия ни разреши своите проблеми в работата си,
когато си купим по-хубава кола,
когато си вземем отпуската,
когато се пенсионираме.

Истината е, че няма по-добро време за това да се чувстваме щастливи, отколкото Сега.
Ако не Сега, то кога?
Животът ни винаги ще е пълен с предизвикателства.
По-добре е да приемем нещата такива, каквито са,
и да решим да бъдем щастливи Сега.

Струва ни се, от дълго време,
почти..още малко и.., Животът ще започне.
Истинският Живот.
Но винаги се е изпречвало някакво препятствие на пътя,
сурово изпитание, което е трябвало да преминем,
работа която е останала да се довърши,
време, което е нужно да се посвети,
дълг, който трябва да се заплати.
И след това ще заживеем...
В края на краищата, аз стигнах до разбирането,
че тези препятствия, са и са били на практика Истинсия Живот.

Това разбиране ми помогна да видя, че няма никакъв път към Щастието.
Щастието – Това Е самият ПЪТ.

Затова, наслаждавай се на всеки миг.
Не е нужно да чакаш, когато завършиш училище,
или когато започне учебната година,
да чакаш когато загубиш 10 лева, или заработиш 10 лева,
когато ще имаш работа, до женитбата, до вечерята в петък, или до неделя сутринта,
до получаване на нова кола, да изплатиш напълно вноските,
до пролетта, до лятото, до есента, до зимата,
до първото или петнайсто число,
когато пуснат любимата ти песен по радиото,
когато умреш, когато се родиш отново...
преди да си решил да бъдеш щастлив.

Щастието – това е ПЪТЯТ, а не крайната цел.
Няма друго време, в което може да се чувстваш щастлив, освен... СЕГА!
Живей, и се наслаждавай на моментите Сега.

от Неизвестен Автор
.................
Изпрати ми го една моя скъпа приятелка - Мая.
И това промени Деня ми.
Дано стане така и с Теб.

Facebook Comments

1 коментарa :

Denitsa каза...

И аз дълго чаках моя ред да съм щастлива. Като ученичка жадувах за свободата и приключенията на студентския живот, когато родителите ми вече няма да ме ограничават. Като студентка жадувах за ваканциите, когато няма да ходя на лекции и на работа и ще съм близо до моя любим (любимият се менеше от семестър на семестър, само копнежът по него си оставаше). Когато завърших университета започнах работа и изведнъж имаше толкова много неща за правене, че аз отново зачаках да се развие бизнеса, да не се налага вече да работя толкова много. В един момент си дадох сметка, че работохолизмът не е път към щастието, но пък отдръпвайки се от работата усетих другата празнота - а кога ще намеря мъжа на живота си, за да му се отдам? И отново зачаках, този път Него.

През всички тези години аз все чаках и чаках и тайничко тъгувах, че ето - другите ВЕЧЕ са щастливи, а моят ред не е дошъл още. По едно време реших да се прередя и се отдадох на забавления, всевъзможни начини да се наслаждавам, партита, разходки, приключения... и все пак нещо не достигаше.

Но най-после намерих Пътя към Щастието, Пътят, който е Щастие! Много е просто - трябва да обичаш и да служиш. Да обичаш и света и хората в него и себе си, да намериш нещо по-висше от самия теб и да му се отдадеш. Това е Щастието.

А всичко, което бях чакала толкова дълго изведнъж дойде само при мен.

Публикуване на коментар